Етиен Леви брани паметника на дядо си

Владимир Клисуров
Нямаме историческа памет. Младите показват незаинтересованост към миналото си, защото са зомбирани от други идеали.
Така певецът и музикален педагог Етиен Леви коментира пред "България Днес" социологическото изследване на "Алфа рисърч", според което само 33% от софиянци, и то предимно по-възрастните, искат възстановяване на войнишкия паметник пред НДК. Най-вероятно защото младите не знаят нищо за него, нито за героите, на които е посветен.
"Аз ще бъде учуден и приятно изненадан, ако паметникът на I и VI полк бъде възстановен", добави Леви. Певецът настоява монументът да бъде издигнат отново. Там е било отбелязано и името на неговия прадядо подполк. Митрофан Пошев, герой от Балканската война. Въпреки заповедта за отстъпление той повежда нашата армия в ключова битка при с. Гечкенли, където и загива.
Стари софиянци добавиха и името на друг герой от Балканската война, също останал без свой паметник. Полковник Йордан Колчаков става първопричина за превземането на Одрин. Въпреки заповедта за спиране на настъплението той решава, че така ще се даде време на турската армия за предислокация, и повежда дружините в победна атака срещу турските фортове. Днес героят се помни само от наследниците му и у нас няма дори паметна плоча, докато в родния му Прилеп улица е кръстена на негово име.
В навечерието на Гергьовден тв репортажи разказаха за възстановяването на най-стария войнишки паметник в България. Той се намира в столичния квартал "Илиянци" и е издигнат в памет на загиналите в Сръбско-българската война. Степенуваното прилагателно "най-стар" обаче се оспорва от жителите на село Алдомировци, които смятат, че в тяхното населено място е първият войнишки паметник, също посветен на боевете от Сръбско-българската война.
За най-стар монумент на загиналите за Освобождението на България се счита Руски паметник, който също претендира за названието „най-стар войнишки паметник“. Интересен факт е, че той е от типовите монументи, издигнати непосредствено след Освобождението, и негови братя близнаци се извисяват край Стара Загора, Ловеч, Пловдив Свищов, Добрич, Плевен, Никопол, селата Бойка и Мечка.
Паметникът "1300 години България" пред НДК е по-известен с недотам благопристойните си прякори. 43 на сто от хората смятат, че доста оглозганото от времето съоръжение трябва да се премахне и там да остане само парк. 29 на сто искат демонтиране и друг паметник на негово място. Като цяло оценката за пространството около НДК е преобладаващо негативна. Сред предложените от "Алфа рисърч" възможности какво да се случи с паметника най-харесвана от столичани е идеята мястото да стане парк.
Позитивни са нагласите към идеята за скулптура на Алеко Константинов на улица "Витошка", но над половината софиянци са категорично против в композицията да присъства и фигурата на Бай Ганьо до него.
"Дорисуване" на монументи
Най-оспорваният паметник в София - този на съветската армия, многократно осъмваше вапцан с надписи и дорисуван като комиксови герои, което допълнително разбунваше духовете около него и има ли той място у нас. Любопитното е, че две трети от столичани смятат, че паметникът трябва да остане, като 16 на сто смятат, че той трябва да се преименува и да се посвети на жертвите от Втората световна война и фашизма. За цялостното му премахване са 17 на сто от столичани.
Докато през тази пролет паметник на Георги Димитров и Васил Коларов във Варна осъмна с надпис "Национални предатели" и се появиха настоявания той да бъде премахнат, в благоевградското село Баня се извисява единственият в България паметник на Димитров и Ленин. Монументът на няколко пъти е щял да бъде събарян, драскан е, но оцелял и днес туристите се снимат пред триметровите вождове на пролетариата.
Взривяването на Сталин
Малко хора днес помнят, че на мястото на барелефа на цар Борис III в Борисовата градина в София в миналото се е издигала бронзов Сталин. Два дни преди смъртта на комунистическия диктатор обаче монументът е взривен. Зад протестния акт стоят група тийнейджъри, възмутени от убийствата и терора, с който се налага сталинската политика у нас. Решават се на смелата постъпка, въпреки че били наясно, че залавянето им ще завърши със смъртна присъда. Паметникът се срива пред 200-хилядна манифестация. След предателство момчетата са заловени, но заради края на съветския диктатор и последвалия период на десталинизация смъртните присъди се разминават. Въпреки това младежите са измъчвани жестоко и едва оцеляват в карцерите на затворите.