Д-р Димитър Ленков, главен секретар на БЛС: Молете се еболата да не идва!

Кой е той

Д-р Димитър Ленков е главен секретар на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Завършил е Медицинската академия в София през 1979 г., има над 20-годишна практика. Пред "България Днес" той сподели каква е опасността от проникване на ебола в страната ни и доколко подготвени сме да реагираме на подобна инфекция.

Бисерка БОРИСОВА

- Почти всеки ден вече слушаме за нов случай на ебола в Европа. Подготвена ли е здравната ни система за среща с тази болест?
- Молете се - както и ние, лекарите, се молим еболата да не идва в България! Защото дойде ли, като знам колко малко епидемиолози имаме и какво е положението тук, направо не ми се мисли... Единствено инфекциозното отделение на Военномедицинска академия разполага с подходяща апаратура и сектор, където подобни пациенти да бъдат изолирани.

- Колко опасна е еболата? Мнозина смятат, че медиците драматизират излишно.
- Пак ви казвам - молете се да не стане масова инфекция в България! Смъртността при еболата е около 90%. Еболата е инфекция от най-високото ниво на опасност – четвърто, и много бързо се разпространява. Предполагам, че много хора са гледали филма "Зараза" с Дъстин Хофман. Не искам да ви плаша, но в момента показаното в този филм е изключително актуално по отношение на еболата. Не бива опасността да се подценява. Има вече около 3-4 хиляди загинали. Нека в България не сме като шопа, който видял жираф и казал: "Е, те такъв звер нема!". Защото еболата я има и опасността вече е голяма.

- Лекарите в България наясно ли са за размера на опасността?
- Да, разговаряли сме вече с проф. Камен Плочев, шеф на инфекциозното отделение на ВМА. Той е подготвил хората, с които ще работи, ако, не дай Боже, еболата достигне до България. Те са подписали декларации за информирано съгласие, наясно са с риска, който ще поемат.

- Но самият проф. Плочев е споделял, че не може да накара лекарите да ползват дори предпазни ръкавици, та какво остава сега да следват свръхпредпазни мерки?
- Вижте, това е друг случай, изключително опасен. Лошото е, че специалистите в България са много малко. И още по-лошо е в какви условия работят. У нас например няма дори специалната транспортна носилка, с която да се транспортират до ВМА пациенти със съмнения за ебола.

- Защо е толкова специална тази носилка, изглежда като от филма "Извънземно"?
- Така изглежда, защото целта е да се изолира пациентът от околната среда. Доколкото знам, в момента здравното министерство е пуснало процедура за поръчка за такава носилка.

- При липсата дори на носилка какво ще се случи, ако се открие пациент със съмнения за ебола в Малко Търново например? Той дори не може да бъде транспортиран до ВМА в момента.
- Ще влезем във варианта, който беше показан във филма "Зараза" - изолираме Малко Търново!

- Подготвена ли е страната ни за такава изолация? Дори по филмите тя невинаги се получава.
- Тук опираме до стиковката между различни структури. На първо място, това са лекари и медицински специалисти. На второ - силите за сигурност, армията, Гражданска защита.

- Тече ли вече по темата координация между лекарите и военните, МВР?
- Ние, в БЛС, нямаме такава информация. Трябва да питате Министерството на здравеопазването дали мислят по въпроса. Те са органът, който трябва да стикова този процес. Но аз междувременно ще ви кажа нещо друго. Преди време в България имаше Национален медицински координационен център. Той беше точно за това - да заработи, когато има природни бедствия, епидемии, аварии. Този център е оборудван с техника на изключително високо ниво. Милиони се дадоха за закупуването й. Познайте обаче какво прави в момента, когато еболата настъпва към Европа този център - абсолютно нищо! Не функционира!

- И защо така?
- Питайте и за това Министерството на здравеопазването. Беше закрит преди три години. В този опасен момент в България липсва единен център, който да ръководи оперативните действия в случай на опасна инфекция. Няма кризисен медицински щаб.

- Можем ли да гледаме на бежанците като на преносители на ебола?
- Бежанците не би трябвало да са заплаха. Преди да дойдат в България, те пребивават на територията на съседна Турция. Инкубационният период на еболата е 21 дни. Ако примерно такъв човек дойде, той ще бъде хванат още на границата - заради температурата и симптомите, които има.

- Тоест сигурни сте, че заразен с ебола може да се хване на границата?
- Би трябвало да може. Абсолютно убеден съм, че колегите там са с повишено внимание и всеки съмнителен случай се разглежда като потенциално опасен. В такива случаи човекът трябва веднага да бъде изолиран до изясняване на диагнозата.

- Вече се появи идея всички бежанци да бъдат изолирани за 20 дни.
- Може да звучи логично, но ще скочат организации, че се нарушават човешките права. Няма как да стане. Затова вниманието трябва непрекъснато да се поддържа - на много високо ниво. И всеки съмнителен случай да бъде уточнен веднага. Забавянето може да е фатално.

- А колко голяма е опасността от нелегалните бежанци? Има ли вече стиковка между лекари и граничари?
- Нямам представа, това е работа на регионалните здравни инспекции и на здравното министерство. Трябва и главният епидемиолог на България д-р Ангел Кунчев да каже какви мерки се взимат. Или поне би трябвало да бъдат взети. Защото пак ще го кажа - стъпи ли веднъж еболата в България, оттам нататък...

- Има ли в съседните ни страни случаи на ебола?
- Засега се разминават и те. В Македония имаше сериозни подозрения. Слава Богу, размина се.

- Как става заразяването?
- Не е само по въздушно-капков път, както мислят много хора. Може да стане с телесни секрети, течности, при ръкуване - ако заразеният има раничка по ръцете. Държавата вече трябва да вземе мерки! Да има профилактични мероприятия, да се обърне внимание на общопрактикуващите лекари. В САЩ има изградена система. Там се казва на джипитата: "Ако във вашата практика имате пациент с тези и тези симптоми, моля веднага да уведомите еди-кого си". Тук още няма.

- Притеснително ли е, че още няма? Когато по животните тръгна син език например, фермерите обвиниха държавата, че е забавила мерките.
- Точно така става и сега. В България нещата винаги стават постфактум! Но ако при синия език можеше да преглътнем загубата на животни, тук става въпрос не за овце, а за хора.

- Доколко реални са опасенията, че терористични организации нарочно пращат заразени с ебола в Европа?
- Не може да се твърди със сигурност, че е така, но е съвсем реална възможност - имайки предвид самоубийствения начин на мислене на тези хора. Затова не е изключен вариантът на някой такъв ненормалник да му влезе подобна ужасяваща идея в главата. Но биотероризмът не е нещо ново. През Втората световна война една жена заразила стотици германски войници със сифилис. Нанесла им повече поражения от разузнавачите на Съюзническата армия.

- Какви предпазни мерки можем да вземе обикновеният българин сега?
- Ако е пребивавал в Централна Африка и се върне с оплаквания като температура, болки в мускулите, кашлица, обща отпадналост, би трябвало веднага да потърси лекарска помощ. А не да си купува парацетамол и витамин С и да се лекува вкъщи. Същото е, ако имате близки и приятели, които са били в Африка. Хората трябва да станат много внимателни.