9.IX - 30 000 убити за 100 дни

Бисерка БОРИСОВА

Деветосептемврийският преврат от 1944 г. е една от най-спорните дати в българската история.

Много от документите за случилото се все още не са разсекретени от архивите на МВР. Част от зверствата на комунистическата власт обаче лъснаха след демократичните промени от 10 ноември 1989 г. Броят на жертвите на комунистите е наистина чудовищен.

След като т.нар. Отечествен фронт (ОФ) взема властта на 9 септември 1944 г., започва ожесточена разправа с политическите си противници. Представителите на опозицията са обявени за "врагове на народа". Арестувани са министрите от кабинетите, управлявали България от 1 март 1941 до 9 септември 1944 г. - включително и тези, които са обявили война на Германия. Около 30 хиляди българи са убити или обявени за безследно изчезнали в първия месец след 9 септември 1944 година.

На 30 септември 1944 г. влиза в сила Законът за Народния съд. На теория той трябва да съди "виновниците за въвличането на България във Втората световна война". На практика той се превръща в узаконено средство за убийство на политически опоненти.
Ето какво пише в спомените си за това време царица Йоана:

"Главното общо обвинение, подсилено от друго обвинение, доста особено, отправено към всички обвиняеми от министър-председателя Георгиев, беше: "България е виновна, че не е воювала с никого." Въз основа на тази логика имуществата на гражданите бяха конфискувани, религиозното обучение бе премахнато, духовенството принудено да съдейства на правителствената коалиция, класата на дребната и средната буржоазия, градска и селска - подложена на безмилостно изтребване. Арестите следваха ден и нощ: селяни от селата, държавни чиновници без вина, богати търговци, професори, офицери на служба или в оставка, журналисти, свещеници, представители на всякакви идейни течения и т.н. Някои плащаха значителни суми, за да получат свобода, но биваха залавяни отново след няколко дни и ликвидирани."

На 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртни присъди над тримата регенти - принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и полковници. Присъдите са изпълнени същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на Българската работническа партия (комунисти) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души.

30 000 лекари, свещеници, кметове, учители, интелигенти са убити през 100-те дни на червения терор след 9 септември. 2000 български офицери са репресирани веднага след връщането им от фронта. 220 000 души преминават през концлагерите в Белене, Слънчев бряг, Скравена, Богданов дол. 11 000 души са съдени от Народния съд. От тях 1500 получават присъди, след като вече са били убити. За сравнение - на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които едва 12 на смърт.

Сред основните безумия на комунистическата власт е създаденото насила "македонско малцинство". На насилствена македонизация са подложени над 300 000 българи в Пиринския край!

Кървавият период продължава от 1944 г. до 1948 г. За пет години БКП овладява цялата политическа и икономическа власт. Установяването на "диктатурата на пролетариата" преминава през национализация на едрата частна собственост (фабрики, работилници, жилища), насилственото отнемане на земя и животни и коопериране на дребните земеделски производители, унищожаване на църквата и конфискация на имотите й. На 16 август 1947 г. е осъден на смърт и обесен лидерът на опозицията Никола Петков.