Синоптикът от ТV МЕТ Симеон Матев: Такава градушка не съм виждал!

Кой е той

Симеон Матев е магистър по климатология от Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 10 г. изготвя прогнози в метеорологичния офис ТВ-МЕТ.

Деяна ПАВЛОВА

- Г-н Матев, много хора се изненадаха и уплашиха от градушката във вторник, има ли от какво да се притесняваме в случая?
- За плашене дума да не става, но дори и за нас, синоптиците, при наличието на такива силни явления има ефект на изненада. Изненада ни не самата градушка, а размерът й. Наистина очакваше се да има валежи и гръмотевици, но с такава сила не сме очаквали. Причини за образуването й има много, те се крият най-вече в синоптичната обстановка, която трудно може да бъде прогнозирана в точност с детайли. Обикновено може да се направи прогноза, че ще има по-силни гръмотевични бури в голям ареал - Западна или Южна България например. Конкретно обаче - например за определен град или квартал, че ще има градушка в 5 часа не може да се направи, и то денонощие по-рано. Такава прогноза става час преди самото събитие. Така че в този аспект и по тази причина донякъде сме изненадани. Все пак обаче синоптиците постоянно следят времето и малко преди да настъпи събитието, беше ясно какво ще стане. В тези случаи обаче се получава така, че сме като с вързани ръце.

- Защо?
- Хората не могат да бъдат предупредени, защото процесите, които поражда градушката, са бързи и се развиват в рамките на минути. Дори сателитните снимки идват с известен период на закъснение. Ще дам и пример - за да се обработи самата снимка, са нужни 15-20 минути. Един гръмотевичен облак, такъв, какъвто имаше вчера, се развива само за десет минути. Това е една от причините да не може да се реагира адекватно. Друг фактор е това, че ние виждаме, че ще има силна буря, но не знаем какво е самото формиране на облака, както и каква е големината на градовите зърна. Същото положение е навсякъде по света, просто все още в метеорологията има бели петна, които трябва да се изчистват.
Искам да отбележа също, че имаше много обвинения защо не се е стреляло. Има няколко причини за това. Първо - системата за противоградна защита е изградена за селскостопанските области. С нея трябва да се предпазват земеделски продукции от нанасяне на щети. Второ - те нямат право да стрелят над населени места заради опасност от грешки и попадение на ракета в сграда. Също така не всеки облак подлежи на намеса. Вчерашният случай може би бе такъв. Дори и да има възможност за стреляне, не се знае какъв ефект може да има и дали това щеше да предотврати щетите, които нанесе градушката вчера. Самият облак, освен че възникна много бързо, се образува и в рамките на самия град. Първоначално се заформи в близост до Драгоман, но придвижвайки се насам, не даваше индикации, че ще се стовари такова бедствие. Когато облакът настъпи над града, пък стана много бързо издигане на топъл въздух във височина, това даде много енергия на самия облак и... видяхте какво стана.

- Големината на градушката казахте, че е била необикновена, защо и как се получи?
- Да, обикновено най-често падат дребни градушки, които са с големина на грахови зърна до лешник. След тях има и средни по размери, които са около 2 сантиметра. Най-редки са големите, или каквато беше тази във вторник. Тогава големината на някои ледени късове достигаше до дребна ябълка или топка за тенис. Това е много рядко явление. Такива зърна се образуват в облак, в който имаме възходящи движения с промени в интензитета. Тоест един купесто-дъждовен облак е като прахосмукачка - той изсмуква въздуха под него и се изкачва във височина. За да има градушка, това изкачване трябва да е на етапи. Това води до образуване на тези големи зърна, които имахме вчера. При сблъсъка им едно в друго пък те се слепват и затова и вчера можеха да се наблюдават късове, които са доста грапави и неравни.

- Кога за последен път е имало такава градушка?
- В София с такъв размер градушка не съм виждал! А от 30 години следя времето. Въпреки това София помни и големи градушки.
Като цяло градушката е локално явление - проявява се на малки ареали. Повечето пъти ширината на градовата пътека е само километър, а дължината е 5-6 км. За големината на България тази градова зона е доста малка. Понякога обаче се получават подходящи условия и за по-големи градови пътеки. Така например бе вчера, когато имаше градушка от западните квартали на столицата до "Младост", или това е дължина от 15 километра. Това наистина се случва рядко. Последно такава градушка с по-голям обхват е имало 2001 г. на 29 юни. Тогава в центъра на града е имало силна градушка с подобни, но все пак по-малки размери. Имаше счупени прозорци и продупчени ламарини. Тогава пада и много дъжд - над 80 литра на квадратен метър. За сравнение, във вторник бе само 15-20 литра.
В страната ни като цяло градушката не е непознато явление. За щастие все пак такива опустошителни явления се случват рядко. Веднъж на няколко години. Тъй като тази е по-особена - с чести интензивни валежи, ставаме свидетели на нещо уникално.

- Ще има ли пак скоро подобна градушка?
- По принцип днес и в петък България и Балканите като цяло ще са под влияние на област на ниско налягане, която предполага по-динамично време. При него са възможни всякакви прояви на неблагоприятни метеорологични явления. Очакват ни краткотрайни интензивни валежи със силни бури и са възможни градушки. По-добри условия за силни гръмотевични бури има в Северна България и планинските райони. Такава градушка с такъв размер не може да се предвиди обаче.

- Това лято е доста нетипично, оставаме с впечатление, че няма даже такова.
- Нетипично е, защото се намираме във валежен период, продължаващ от няколко месеца. Валежните суми до момента, съпоставени спрямо нормата, са доста над нея. Изминала е само половин година, а има места в страната, които са изпълнили годишната си норма за валежи. Това се дължи на атмосферната циркулация, което е придвижването на основните носители на времето, които са антициклони и циклони. Защо се създава такава ситуация ще може да се каже след няколко години, когато се направи анализ. Все пак трябва да се обърне внимание, че такива аномални валежни години е имало последно през 2005 г., когато в страната падат често силни валежи. Тогава имаше наводнения със свлачища и жертви. Същата година е и ихтиманското чудо, когато се отнася жп линията София-Бургас и за два месеца няма пряка връзка с морето през Пловдив.

- Какво ни очаква до края на лятото?
- Ние сме в най-топлия месец и до момента температурите са нормални. Те са в норма, дори и над нея. Предстоят няколко по-динамични дни с условия за кратки валежи и гръмотевични бури. В петък и началото на другата седмица ще има валежи. След това времето ще се стабилизира и през повечето дни ще е предимно слънчево с високи температури, на повечето места ще е над 30 градуса. Временно ще има облаци и гърмежи - на 23 и 27 юли. За август още е рано да се говори за нещо конкретно. Като цяло в Източна България месецът ще е с нормални количества валежи - обикновено по Черноморието вали 2 до 5 дни. В останалата част на страната и предимно в западната отново ще е над нормата, която е 40-70 литра на квадратен метър. Обикновено максималните температури през този месец са 28-33 градуса. Очаква се температурите да са нормални и дори леко високи.