Изпратиха Владислав Икономов в последния му път

Десетки творци, близки и приятели изпратиха в последния му земен път големия български режисьор и сценарист Владислав Икономов днес по обед в църквата "Св. Седмочисленици" в София. Творецът напусна този свят на 76-годишна възраст на 22 юни, оставяйки зад гърба си десетки игрални и документални филми, които отдавна са се превърнали в класика на българското кино, припомня БГНЕС.

"Отиват си много близки и много можещи хора. Тежко ми е, имам осем филма с Владо Икономов, обиколил съм четири или пет държави заедно с него на снимки. Имам страхотни, страхотни спомени с него от Париж, Дамаск, Истанбул", спомня си актьорът Славчо Пеев, който да постави цвете в памет на своя голям приятел и колега.

Владислав Икономов беше изключително фин и интелигентен човек със страхотно остроумие, много леко се живееше с него, припомни Пеев с тъга. "Той усещаше актьора, усещаше какво му трябва на артиста, защото в тези години беше трудно с пътуванията, снимахме в много държави без разрешения, но Владо винаги излизаше от цялата работа. Няма да забравя как повтаряше "документалише, документалише" и се отървавахме", спомня си актьорът.

Владо четеше много, знаеше много за киното, притежаваше невероятно кино възпитание, което сега е трудна работа, подчерта той и сподели, че вероятно именно това е причината тогавашното българско кино да остава толкова обичано и до днес.

Все по-трудно и по-трудно живее интелигентният човек в България, призна Славчо Пеев и ако той разчита само на това, което му е дала държавата, не може да се издържи. "Един Владо Икономов трябва да получи толкова много, след като спре да работи – той има толкова филми, които остават и трябва да може да живее без проблеми", коментира Пеев.

Проф. Владислав Икономов е роден в София. Завършва "Кинорежисура" в прочутата Държавна висша школа за театър и кино в гр. Лодз, Полша (1961). Работил като стажант-режисьор (1959), ас.режисьор (1960-1963) и втори режисьор в Полша. Режисьор – постановчик в СИФ "Бояна" (1964-1989), главен редактор в БНТ (1990-1992). Член на СБФД (1970. Преподавател по "Филмова и телевизионна режисура" и "Сценаристика" във ВИТИЗ "Кр. Сарафов", факултет "Екранни изкуства". Избран за доцент (1991) и професор (1997).

Носител на медал за храброст на Виетнамската народна република (1968) и "Заслужил за полската култура" (1986). Заслужил на Република Полша (1998).

Награди: Голямата награда на публиката за филма "По път" на ІІ фестивал на студентските филми във Варшава, Полша (1959); Първа награда за "Виетнам е близо", Камбоджа (1969); Награда в Лайпциг, Германия за "За времето и за хората" (1979); награда за режисура за "24 часа дъжд"; Орлеан, Франция (1983); диплом в Маями, САЩ (1984) и награда в Акапулко, Мексико (1984); награда на МНО за филма "Денят на владетелите" (186);

Режисьор е на филмите: "Щъркелите"; "Произшествие на сляпата улица"; "Призованият не се яви"; "Мълчаливите пътеки"; "Гибелта на Александър Велики"; "Виетнам е близо" (док); "Скорпион срещу дъга" ; "София на колела" (док); "Чили, година първа" (док); "Празник" (док); "Перуански бележник" (док); "Нещастен случай"; "Нефт"; "Петимата от РМС"; "Всеки ден, всяка нощ"; "Фильо и Макензен"; "За времето и за хората"; "Уони"; "Среща на силите"; "24 часа дъжд"; "Издирва се…"; "Кутията на "Пандора"; "Мечтание съм аз..."; "Денят на владетелите"; "Пет жени на фона на морето"; "Културата на България" (док); "Смърт на пътя" (док); "Капан".

Сценарист е на филмите: "Виетнам е близо", док; "София на колела" (док); "За времето и за хората" и др. Автор е на книгите: За един милион долара и още незаснети филми; Сняг вали: Двеста часа в края на века; Сянката на огъня.