Спасете робите от Бобов дол!
Над 30 години прекарах в мината. С парите вдигнах сама триетажна къща, а сега се подиграват с работниците. Ковачки ги направи роби, но всички си мълчат, защото няма работа и ако проговорят, ще останат на улицата. Страх, мизерия и безизходица царят тук.
С тези думи ни посреща 78-годишната баба Деница от Бобов дол. Къщата й е само на метри от скандалния магазин с още по-скандалното име "Европа" в центъра на градчето в полите на Рила - празният супермаркет се превърна в символ на нищетата и мизерията на миньорите от рудника в Бобов дол и работещите в ТЕЦ-а. В емблема на робското подчинение, на което са подложени работниците. Защото само сред празните му рафтове въглекопачите могат да харчат купоните от по 100 лева, които шефовете им плащат. А магазинът е собственост именно на боса Христо Ковачки, който е затворил омагьосания кръг.
"Докъде я докарахме, миньорите да се тълпят на опашки за парче месо. Това го няма никъде. Но какво да направят хората. Принудени са и си мълчат. Защото без мината ще е още по-страшно", реди с неприкрита тъга в очите пенсионерката. Самата тя е работила повече от 30 години в рудника. Всеки ден влизала под земята, за да помага при товаренето на миньорските вагонетки. Наложило й се да захване тежкия труд, след като внезапно се споминал съпругът й.
"Останаха ми две дечица и трябваше да се боря. Години наред неуморно работих, успях да построя сама триетажна къща, отгледах си децата, сега имам трима внуци и едно правнуче. Заплатите тогава не бяха големи, но хлябът беше 20 стотинки и живеехме добре", връща лентата назад синеоката баба.
С наколенка на десния крак и еластични чорапи за разширени вени, тя не спира да работи и за минута. Споделя, че това я е съхранило толкова жизнена. Взима 500 лв. миньорска пенсия и успява да помага на голямата фамилия. Разказва, че синът й също работи години наред в мината в Бобов дол.
"Аз не гласувах, защото няма да подкрепя никой от тия изедници, които мачкат народа. И защото никой не може да ми каже нищо. Синът ми обаче гласува. Но какво от това - хората продължават да се редят като животни в магазина за килограм свинско по нощите в магазина", разказва жената.
Екип на "България Днес" видя на място зловеща гледка - опразнени рафтове на супермаркета, стаен гняв на клиенти и служители и злобно отношение от управителката Красимира Страхилова. Човек може да си купи единствено 4 спаружени лимона от Аржентина, няколко връзки почти развален лук, 7-8 консерви белени домати с изтекъл срок на годност, сапун за 1,30 лв., салфетки и... тоалетна хартия. Дългите близо 15 метра хладилни витрини са абсолютно празни, няма и грам месо.
Ярост и желание за мъст горят в душата и на други двама бивши миньори. Ще ги наречем условно Милен и Пламен, тъй като и двамата не разкриха истинските си имена.
"От 2,30 ч. през нощта започват да се редят миньорите на опашки. Като докарат стоката, става мазало. Всеки иска да нахрани семейството си, защото на друго място не важат купоните. А взимат по 300-400 лв. заплата. Просто са принудени хората да пазаруват от празен магазин, който вече трета година е така", разказва Милен.
Той е работил над 20 години в рудника. Заедно с колегата си обича да пийва ракийка в кръчмата зад магазина. Позволяват си да кажат истината на глас, защото вече не са в рудника. А тези, които сега работят, мълчат, за да не останат на улицата.
Пламен пък е работил повече от 26 години в мината. Сега взима 800 лв. миньорска пенсия, заработва и на частно като майстор строител. Наближава 70 години, които изобщо не му личат.
"Влизаш вътре и не знаеш дали ще излезеш жив. Но сега, докато не се махнат комунистите, нищо добро не ни чака. Все така ще си живеем като в миналия век. Модерно робство му викат", сподели пред вестника бившият миньор. И допълва, че "само Бойко може да ни оправи".
Синът му отказал да влиза в рудника, стегнал багажа и заминал за Торонто. Там си намерил добре платена работа, свил семейно гнездо и си купил къща. Сега се прибира веднъж в годината за по месец и се ужасява от зловещата гледка. Защото по белия свят такова потисничество няма.
Брат срещу брата
"Малко свинско докараха, но свърши веднага. Ще ти звънна за новото зареждане." С тих глас продавачката зад щанда за месо се извинява на свой приятел, дошъл за пореден път да пита за стока.
"Изправят брат срещу брата, приятел срещу приятеля, това и по турско време не е било. Да се биеш за едни отровни кренвирши и свинска плешка - безобразие, Господ да ги убие", изплака пред "България Днес" колега на мъжа, дошъл да пита за месо.
