Чочо не можел да запомни мобилния на Хилда и звънял на Коко Каменаров: Джони, как беше номерът на арменчето?
Аз не помня от кога и защо познавам Чочо. Станахме истински, извънредно близки, откакто той се загаджи с Хилда. Бяхме почти роднини. Живеехме едни до други. Те бяха хора, които страшно си мязаха. Въпреки това връзката им беше разрушителна, защото и двамата бяха луди глави, като два остри камъка. Това сподели Коко Каменаров за актьора Петър Попйорданов, който почина преди година.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вечеи с SMS
„Най-странното е, че колкото и да обичаше Хилда, така и не запомни номера на мобилния й. Всеки път, когато искаше да се обади на жена си, ми звънеше и казваше: ”Джони, как беше номерът на арменчето?”, разкри Каменаров.
Чочо и Хилда бързо се решили на брак, а по думите на най-близкия му приятел, този брак така и приключил – бързо. Според Каменаров също толкова опустошителна била и любовта му с Йоана Буковска.
„Йоана се появи една есен – не знам как и защо. Бях помолен да отида, за да ми бъде представена. Чочо беше истински и много влюбен в нея. Но не беше от тая любов, която те кара да летиш”, обясни Каменаров.
В Синеморец едно лято Коко и Чочо се видели принудени да станат кумове в майтапчийската сватба на техен приятел, влюбен до уши в по-млада жена. В друга случка пък, групата се запиляла в коледно пазаруване на връх християнския празник и се прибрала за тържествената вечеря леко почерпена, но заредена със свръх скъпа и абсолютно ненужна техника за дома и кашон мандарини в допълнение.
„Един ден сме с Чочо и жените ни на гости у друг наш приятел. Напиваме се зловещо. Жените ни изоставят към 4-5 часа след полунощ. Ние оставаме и решаваме, че ще играем тенис на маса. На оригинална маса за тенис. В един момент нашият приятел Мартин се хвърля да хване топчето и прави масата на мармалад. Чочо хваща и изхвърля масата от 6-ия етаж. 4 кв. метра маса просто я взе и я изхвърли през прозореца.”
„Чочо беше много ревнив”, разкри още Каменаров - сега като се замисля и аз съм бил ревнив към него. Когато баща му представи книгата „Писма до сина ми Чочо”, гледах всеки един, който се изправяше на сцената със своя спомен за Попйорданов. Всеки от нас го е искал само за себе си. В това число и аз.”
„Обичаше да се скрива, да отива някъде, където да е сам, да е на тихо, на негово си. Така изчезнаха и като се ожениха с Хилда. Ние сме се наточили за страшен купон, а те просто изчезнаха.”
В заключение журналистът описа Чочо като ужасно добър човек. „Ужасно щедър - във всеки смисъл – на мозък, на емоции. Беше и свръх чувствителен – до беля” – завърши разказа си Каменаров.
