Психиатър за скока на релсите: Влаковите самоубийци наистина искат смъртта!

Иво АНГЕЛОВ

"Самоубийците, които скачат под влаковете, наистина искат да умрат. Те знаят, че смъртта няма да им се размине, и затова избират точно този начин да сложат край на живота си. При скок от високо, гълтане на хапчета и опит за обесване винаги човекът може да бъде спасен или да му се размине. При сблъсък с влак обаче краят е неизбежен."

Това коментира пред "България Днес" специалистът по психиатрия д-р Веселин Герев. Повод за експертната му оценка беше поредното ужасяващо самоубийство, което разтърси обществото през последните дни. 16-годишният Николай Миленков от белоградчишкото село Чупрене се хвърли в неделя под влака по линията Видин-София. Той решил да сложи край на краткия си живот, след като сайт в интернет предсказал датата на смъртта му. Чрез публикации във Фейсбук младежът неколкократно намеквал, че ще се самоубие, но приятелите му или не обръщали внимание на статусите му, или мислели, че се шегува. Вероятно това го надъхвало още по-силно да пожелае смъртта, за да покаже, че намеренията му са сериозни.

"При тийнейджъри на тази възраст има няколко кризи, които изживяват - криза на авторитета, криза на приоритетите и криза на сексуалността. Тези млади хора не осъзнават, че сблъсъкът със смъртта е необратим. Те приемат всичко като компютърна игра и вярват, че ако умрат, просто могат да рестартират играта и да започнат живи отново. Скачайки пред влака, той е бил абсолютно сигурен, че иска да умре", категоричен е д-р Герев.

Специалистът по психиатрия разшифрова пред вестника поведението на този тип самоубийци - те искат да приключат със себе си и затова избират скока пред тежката машина. При скок от 7-8 етажа могат да се заплетат в кабели и ударът да се омекоти, а при опит за обесване дори въжето може да се скъса. Преди време се е смятало, че само психично болен човек ще се хвърли пред локомотива, но практиката от последните години показва, че и хора със стабилно психично здраве са самоубиват точно по този начин.

"Друг интересен момент е, че самоубийците на релсите не мислят за машиниста, който кара влака. Те решават импулсивно да сложат край на живота си. В главата им се случва атомен взрив и те не мислят за последствията и другите хора", добавя д-р Герев.
Случаите с хора, които слагат край на живота си със скок пред влака, зачестиха през последните години. Дори от БДЖ признават, че подобни инциденти не са рядкост. Безспорно най-драматичната и запомняща се история е с младата българска версия на Ромео и Жулиета.

През 2009 г. невъзможна любов накара кметската дъщеря Албена Димчова (16 г.) и бедното ромско момче Цветан Мирчев (15 г.) да се хвърлят заедно под влака край гара Брусарци. Локомотивът на тежащата 223 т влакова композиция отнесъл двамата влюбени, които в момента на удара били прегърнати. Албена умира на място, а Цветан е спасен, въпреки че е бил приет в болница в много тежко състояние.

"Чувствам се все така зле", изповяда преди няколко месеца Цветан, който живее с майка си. Над леглото си той продължава да държи снимка на Албена, а почти всяка вечер ходи на гроба й. Признава, че не иска да си намери нова приятелка, тъй като още обича Албена. На въпрос дали се чувства виновен за смъртта на момичето той казва: "Чувствам се, много даже. Удари ми шамар, защото аз се опитвах да я спра да не се хвърлим пред влака. Опитвам се да живея, но без желание е този живот. Насила живея", допълва Цветан, но е категоричен, че няма пак да се самоубива.

Връзката на красивата Албена с ромчето Цветан направо изкарвала баща й от релси. Той недоволствал от срещите им, ходел и до дома на момчето и се карал с близките му. Албена пък избягала от вкъщи, за да бъде с любимия си. Накрая обяснявала, че е бременна от Цветан и по-добре да умре, отколкото да не е с него.

Само от началото на тази година инцидентите с влакови самоубийци са десетки. През януари 50-годишна жена се хвърли под пътническия влак от София за Кулата. Това се случи на гарата в Дупница през погледите на десетки чакащи влак и рейс хора. Жената стояла на перона, когато изведнъж скочила на релсите и била премазана от влака. По-късно починала в болницата. Няколко дни по-рано 25-годишната Ралица скочи от влака Кардам - София, в който пътувала, и падна на релсите. След инцидента са й ампутирани подбедрицата и част от пръстите на крака.

През февруари мъж се хвърли отново в района на гарата в Дупница. Товарен влак го премаза и той загина на място. Същия месец 64-годишна жена се метна под влака Варна - Русе, като инцидентът стана в дунавския град. Предполага се, че е страдала от нелечимо заболяване и е избрала ужасния край, за да се избави от нетърпимите болки. Според очевидци тя скочила с думите: "Сбогом, мое дете".

"Самоубийците се опитват още приживе да привлекат внимание към себе си, но много често никой не им обръща внимание. Когато възможностите им за оздравяване или справянето с някакъв проблем се изчерпат, те слагат край на живота си", обобщи д-р Герев.

Политат и пред метрото

Опитите за самоубийство в столичното метро се превърнаха в популярна практика през последните години.

На 11 октомври 2012 г. мъж сложи край на живота си близо до станция "Ломско шосе". Инцидентът е станал на участъка, който е над земята в тунела между станциите "Ломско шосе" и "Обеля". Полицаи обясниха, че не е ясно как мъжът е влязъл в тунела, тъй като на всяка метростанция има ограждения и видеонаблюдение.

В повечето случаи скачащите на релсите оцеляха, като получиха тежки наранявания от сблъсъците с мотрисите. Имаше и такива, които бяха спасени от релсите.