Незрящият лечител Алиш Шарански: Слагам край на плексита!

Незрящият от години Алиш Шарански повече от 20 години лекува хората с ръцете си. Той е един от най-прочутите и всепризнати лечители. Живее в малка къщичка в якорудското село Черна Места край едноименната река в Рила. Альогата, както го наричат приятелите му, е изключително позитивен човек - добряк, веселяк, неподражаем шегобиец, въпреки загубата на зрението си. Завършил е рехабилитация в София и оттогава няма почивен ден. Приема по всяко време на денонощието и е щастлив, щом излекува поредния болен от дископатия, плексит или друго ставно заболяване.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-н Шарански, кога и как усетихте дарбата да лекувате?

- С течение на времето и обстоятелствата започнах да помагам на много хора. Ефектът беше много голям. И така близо 30 години вече. Когато започнах, бях на 22. Една жена на 55 години беше много зле. Не можеше да ходи и беше пред операция от дископатия. Ходих при нея в Разлог. Викам й: "Жена, ще работим докато проходиш". Така и стана накрая. Беше я ударило в кръста и краката. Вливаха й системи, биеха й инжекции, но нищо не помагаше. Аз съм на 30 км и всеки ден идваха до вкъщи да ме взимат и да ме карат. Помогнах й и вече 10 години й няма нищо. Идва от време на време профилактично да я видя. Много се беше уплашила, защото й предлагаха операция. А в същото време този, дето предлага хирургическата интервенция, няма да се подложи на нея.

- Кога загубихте зрението си?

- В младежките, щурите години. Никога не съм боледувал, с течение на времето ми се развали зрението, докато накрая напълно не го загубих. Започнах да лекувам хората, когато вече бях незрящ.

- Защо българинът масово страда от дископатия, шипове, плексит?

- Пролетта е най-силният сезон за проявяване на хронични ставни заболявания. От една страна, е промяната на времето. Но по-важни са дивотиите, които ни заливат ежедневно от телевизионния екран, за кризи, проблеми и т.н. Всичко става на нервна почва и оттам нататък тръгват болестите. А рухне ли психиката, рухва и всичко.

- Как точно лекувате пациентите си?

- Най-често те са психически обременени и аз затова започвам първо с шеги, усмивки, да предразположа човека, да се отпусне, да се разтовари. Преди няколко дни лекувах професори от дископатия и плексит. След като виждат, че няма никакъв ефект от медицината, явно се обръщат към мен като последна сламка. Затова на много хора съм казвал и продължавам да го правя - идвайте, докато е време. Защото чакат на легло, а после идват и питат ще стане ли за един път. Ама чакайте бе, хора, аз не съм магьосник. Те си мислят, че лягат за 10 минути и всичко се оправя. Всичко зависи от организма на човека, засегнатия нерв и възпалителния процес. Някои могат да се възстановят за 2-3 процедури, други за 5-6 идвания при мен. Имал съм и много тежки случаи, но съм се справял добре.

- Разкажете ни конкретен случай.

- Идва жена с две патерици от Бургаско. Едва изкачва стълбите. Вика ми, че надеждата й е в мен. Спа 3 вечери в селото, направих й 4-5 процедури и бастунчето беше го махнала. Тя е на 54 години, с нея оттогава сме и приятели. При друг случай идва едно момче от Благоевград с приятели, те го качват по стълбите, защото не може да ходи. Още след първата процедура слиза, качва се на колата и казва, че ще кара. А преди това се беше превил от болка в кръста. Беше с дископатия, а тя - инженер към ВиК.

- Известен сте с това, че с шеги предразполагате пациентите да се отпуснат. Разкажете ни подобна случка.

- Идва един човек от Разлог, пътен инженер. Ходил на панаир в Пловдив и го карат приятели с кола при мен, не може да ходи. Вика ми: "Абе, човече, ти си ми надеждата". Аз съм майтапчия и му викам: "Взимаш една каса бира и ще видим какво ще направим". А той ми отговаря: "Абе не една, две ще взема, не мога да мръдна". Гледам - краката му зле, усещам, че между четвърти и пети прешлен е притиснат нервът. Става човекът и вика: "Боже, ама това аз ли съм?". Ти си бе, бай Иване, му викам, не се притеснявай. Много такива примери има. Ето, идва грък с жена му, която е българка. Те, гърците, са малко особени. Едни такива надменни. А жена му ми показва къде я боли. Свършихме с нея, а се оказва, че и него го боли. И така с недоверие ми казва. Отидоха навън, разговаряха двамата, жена му каза, че се чувства много по-добре, и гъркът се връща обратно. Казва ми, че иска и той. Оправих и него, изправи се човекът здрав и прав. Видя, че ефектът е осезаем и голям. Спаха някъде наблизо и още на другата сутрин идва пак гъркът и казва, че иска още една процедура. Сега даже ми се обаждат от Гърция, някъде около Солун живеят и са абсолютно добре и двамата.

- Кои са най-малкият и най-възрастният ви пациент?

- Имал съм от бебета на 3-4 години до 88-годишен мъж. Един мъж дойде при мен от Якоруда, на около 50 години, и беше 176 кила. Стабилно, охранено момче. Викам му: Да бе, момче, движение трябва, щото ще загазишУ. Той не можеше да отиде да клекне в тоалетната. Направих му пет процедури и вече нямаше никакви ядове. Качваше се в колата и си вършеше работа след това. Но не беше никак лесно, защото трябва първо мастната тъкан да се разработи, да се стигне до нерва, който е надълбоко, и т.н. Но трябва да се справям и да помагам колкото мога.

- Как точно го постигате? Улавяте проблема с пипане и го оправяте?

- Не ми трябва ядрено-магнитен резонанс, пипам и ти казвам къде е проблемът. Така идва едно момче и ми казва, че правил такъв резонанс и не могат да му открият проблема. Аз след 5 минути му казвам, че не му трябва ЯМР, а проблемът е между четвърти и пети прешлен отляво. Той вика: "Божее, една седмица се изследвам". Единият крак му беше по-слаб от прищипания нерв и отслабналите мускули. Справих се и с него за една седмица. Но първо и най-важно е човек да вярва. Защото, като отидеш при човек и носиш негативна енергия, някак си не се получава. Чувствам ги тези хора всичките, но си премълчавам и гледам да помагам, защото това го усещам като моя мисия. Чувствам се щастлив, когато хората станат и си тръгнат здрави. Просто ми идва отвътре.

- Почивен ден имате ли?

- В годината 365 дни са ми работни, нямам почивен ден. Ако ще и през нощта да дойде пациент, който вие от болка, ставам и помагам, какво да правя.

- Имате ли семейство?

- Сам съм със себе си и един куп проблеми, но решавам здравословните на хората. Родителите ми починаха. Татко ми си отиде на 65, а майка ми на 69 години. Какво да правиш, живот... Имам брат и приятели, които ми помагат. Справям се, нямам притеснения. Трябва да се бори човек и да продължава напред.

- Как минава един ваш ден?

- Ставам сутрин, пия кафенце и чакам пациентите. Не работя по принцип със записване, защото все едно задължаваш хората кога трябва да дойдат. Всеки трябва да идва, когато и както намери за добре. Иска да дойде в сряда - в сряда. Хората са ангажирани, съобразяват се и с превоз. Кой когато му се наложи, аз съм си вкъщи. Лятото ходя чат-пат на реката, като на плаж. Няма с кого да отида на море, но пък имам и много работа.

- Отчаяни ли са хората?

- Толкова са отчаяни, че понякога се питам защо сме стигнали дъното. Но аз ги зареждам с положителна енергия, защото съм позитивен човек. Винаги се смея, дори да ми е зле. Смехът е здраве и на много хора казвам да се усмихват, за да са щастливи. А здравето, късметът и любовта водят всичко напред. Ето, една млада полицайка на около 30 години идва от София и ми казва: ДАлиш, аз само като дойда при теб, се зареждам положително и без да си ме пипнал, аз съм излекувана".

- Идват ли известни хора при вас?

- Идвали са кметове, политици, светила в медицината. Но имена не бих искал да споменавам.

- Колко взимате за процедурите?

- Зависи от заболяването, но не взимам много, защото хората нямат и народът изнемогва. Дето се вика - да има да си платя тока и водата и да има 5 лева да останат в джоба. Идвали са хора, които мислят, че се взимат 50, 100, 200 лева. Не всичко е пари в този свят, да знаете. Наистина са средство, без което не можем, но в никакъв случай не са най-важното. Никога не съм бленувал за пари. Въодушевявам се, като излекувам хората, и това ме прави щастлив. Оставаш с тях приятел за цял живот, питат за теб и това ме прави радостен.

- Какво е посланието ви към хората?

- Особено на болните - нека да взимат мерки навреме. Нека не чакат последния момент. Защото колкото по навреме, толкова по-добре. А за всички други здраве, късмет, любов и щастие в живота.