И вие ли ще ни биете?

"И вие ли искате да ни биете?". Така с пропит от страх и мъка поглед, едва надигаща се от леглото и с треперещи ръце ни посреща баба Венета Лесичкова от врачанското село Малорад. Заедно със съпруга си Васил и болната им от церебрална парализа дъщеря Петя бяха пребити като кучета преди 10 дни от двама маскирани бандити. Семейството се раздели и с 5000 лв., които кътало за черни дни.

Тук Бог е високо, а цар далеко. В Малорад кражбите са ежедневие и нещо обичайно.
"Ще ги хванат ли? Ще ги намерят ли? А ще ни бият ли пак? На никого не съм сторила лошо", единствено казва Венка. По лицето й все още личат синините от зверския побой, а цялата й дясна страна е подута. Тя още не може да се възстанови нито физически, нито психически.

Заедно с Васко и Петя семейството живее само в една малка стаичка на голямата къща. Помещението е осеяно с над 50 икони. От другата страна на бумтящата печка е 73-годишният съпруг Васко. Кротко приседнал на малко столче, мъжът не спира да плаче. 24 години той е бил миньор и на тази професия е дал здравето си. Небесносините му очи подсказват неговата добрина и човечност. Сега обаче тези очи са червени от плач. От сълзите са се образували две бели, дълбоки бразди под подпухналите му очи.

"Няма живот за нас. Нощем не можем да мигнем. Затриха ни", казва бай Васил и по браздите му потичат още и още сълзи.

Венка и Васко имат и син, който от години живее в софийското село Бухово. Седмица след като родителите и сестра му са зверски пребити, Цветан дори не е звъннал да пита как са. Камо ли да дойде в родната къща и да види уплашените си и смачкани родители.

Съседът Пламен и социалната работничка Снежана са най-близките хора, които помагат на битото семейство. До няколко дни прозорците ще бъдат с метални решетки, а вратите блиндирани. Полиция пък ще пази селото, но това се е случило и миналата година след серия ежедневни кражби, но нищо не се е променило, само дето апашите станали още по-брутални. А сега накъде, питат местните и отговор не търсят.