Село има линейка, няма лекар и шофьор!

160-те жители на китното родопско селце Мугла оцеляват някак си без лекар. То се намира на 1700 м надморска височина и е затапено - единствен вход и изход за селото е само Смолян.

"Възрастен мъж почина неотдавна от инфаркт. Тръгна линейката да го кара, но беше паднал сняг и пътят бе затворен. Докато се отвори и стигне до болницата в Смолян, човекът си отиде", разказа пред "България Днес" кметът на Мугла Даниела Кубинска.
Тя продължава да търси доктор, който да се грижи за местните жители. На хартия те всички имат джипита в Смолян, но в селото са останали най-вече пенсионери, които ежедневно се нуждаят от медицинско обслужване.

За спешни случаи в Мугла разполагат с линейка, но и тук идва поредният куриоз. Возилото е в изправност, всяка година минава технически преглед, документите му са изрядни, има винетка, застраховка и пари за бензин. Няма обаче най-важното - шофьор.
"Последният човек, който шофираше, почина. Карамфил Кашкавалов си отиде от инфаркт на 50 години и няма кой да го наследи. Водачът трябва да има категория за линейката и да не е пенсионер. Едва 20-ина човека са по-млади, което ще рече около 40-45-годишни и работят по програми за временна заетост, но нямат категория. Така че такива хора тук и наоколо няма и затова линейката трупа прах в гаража. При спешен случай звъним на 112, за да повикат кола от Смолян", разказа кметът на с. Мугла.

За щастие в селцето няма болни, които да се нуждаят от спешна хемодиализа и да им се налага да пътуват всеки ден. Повечето страдат от кръвно и диабет, за които болести са се запасили с лекарства и инсулин.

Разстоянието до Смолян е 26 километра и при хубаво време и добра пътна обстановка се взима за около час. Това е така заради острите завои и наклона. Затова и притеснението на хората е най-вече за зимния сезон, когато пада сняг от скатовете и затваря единствения им път до града.

Реално те остават откъснати от света, тъй като в близост до селото няма други населени места, до които могат да стигнат. По думите на Кубинска през лятото работниците от временната заетост запълват дупките по пътя и чистят канавките, за да няма проблеми при падането на по-проливни дъждове.

"Тази година зимата не беше много тежка, нямаше големи снегове и не се стигна до затварянето на пътя. Предходната година обаче с дни селото беше откъснато от света заради затрупан от паднали лавини път", обясни Даниела Кубинска.