Наш убиец живее кротко в Германия

Наш килър, осъден на 10 години затвор за убийството на таксиметров шофьор в плевенския парк "Кайлъка", живее необезпокоявано вече пета година в Германия, разкри разследване на "България Днес". Вместо да търка наровете в наш затвор, находчивият Мариян Петров избягал зад граница през декември 2008 г., ден преди да чуе как Върховният касационен съд потвърждава присъдата му.

Оттогава убиецът е неуловим за родните служби и Интерпол. Пет години ченгета безславно се опитват да намерят Мариян. "България Днес" обаче откри килъра по телефона в Германия. Оказа се, че той е щастливо женен за германка, взел е нейната фамилия Пфайфер и имат дъщеричка - Мелани.

"Не съм убивал никого и не се крия от никой. Живея тук със семейството си, работим и живеем нормално. Истинският виновник за смъртта на таксиметровия шофьор е Георги Делов, с когото бяхме във фаталната вечер. Той ме натопи и изкара мен виновен, за да отърве кожата", сподели пред вестника Мариян.

Кървавата история започва през есента на 1991 г. Тогава Мариян Петров се запознал с Георги Делов, който бил издирван в Пловдив за кражби. Мариян, който по това време живеел в кв. "Сторгозия", приютил Делов. Двамата се запознали с Божидар Тодоров, който карал такси "Дачия". В края на 1991-ва двамата съквартиранти се скарали с Тодоров в заведение в Плевен. Стигнали до бой, но техни познати ги разтървали. Причина за скандала била делба на пари и вещи от незаконен бизнес. Мариян и Георги дори решили да откраднат колата на Божидар и да я продадат.

Вечерта на 14 януари 1992 г. таксиметровият шофьор излязъл от дома си. Обяснил на семейството си, че ще направи няколко курса и ще се прибере. Пред жилището му в центъра на Плевен обаче го причакали Мариян и Георги. Натикали го на предната дясна седалка. Единият подкарал таксито, а другият седнал на задната седалка зад Тодоров. Поели към "Кайлъка", а после продължили към язовир "Тотлебенов вал". Там в местността Ганев брестак изкарали Тодоров и започнали да го налагат с нунджако по тялото и главата. С капроново въже удушили жертвата си и я натикали в отводнителна тръба под пътя.

След убийството аверите отпрашили обратно с дачията на убития. По пътя обаче едва не блъснали полицейска патрулка. По същото време ченгетата пътували по сигнал за обир на павилион в плевенския парк. Въпреки кървавите петна по седалките на чуждия автомобил и факта, че един от подсъдимите облякъл якето на покойния вече таксиметров шофьор, униформените ги освободили безпроблемно.

Още на сутринта Мариян отпрашил за Германия, а след няколко дни Делов пък забягнал за Чехия. В Германия Мариян се оженил за германка и приел фамилията Пфайфер.

След шест години безуспешно издирване на 3 юни 1998 г. Мариян Пфайфер бил задържан от Интерпол в Германия и две седмици по-късно бил екстрадиран в България. Тук вече го очаквал бойният му другар Георги Делов, върнат в страната две години по-рано, а срещу двамата започва дело за убийство и грабеж. През 2000 г. Плевенският окръжен съд осъжда Пфайфер на 16 години затвор, а Делов на 15.

Подсъдимите обжалват пред Апелативния съд във Велико Търново, а делото е върнато за доразследване. Причината е, че двамата са били екстрадирани за убийство, а тук са съдени за грабеж и убийство.

При повторното внасяне на делото в Окръжния съд е повдигнато обвинение само за убийство. Тогава подсъдимият Пфайфер направил искане за отвод на член на съдебния състав и на съдебен заседател, което било прието за основателно. След това по закон делото започнало отначало.

Така подсъдимите печелят време, делото се протака години, а последният обвинителен акт е внесен чак на 13 септември 2005 г. По време на делото обвинението апелира за по 30 години затвор за Мариян и Георги или доживотни присъди.

Съдът обаче изненадващо оправдава подсъдимите. По време на дългогодишното разтакаване на делото част от веществените доказателства - нунджакото и кървавото капроново въже, мистериозно изчезват. Свидетели пък се отмятат от показанията си.
Прокуратурата протестира оправдателните присъди. На 21 април 2008 г. Софийският апелативен съд решава, че Пфайфер е удушил сам таксиджията и го осъжда на 10 години при първоначален строг режим. На 23 декември с.г. присъдата е потвърдена от Върховния касационен съд, а решението не подлежи на обжалване. Ден по-рано Мариян бяга в Германия, където живее безгрижно и до ден днешен.

"В момента тече дело за екстрадирането ми, което ще продължи доста време според адвокатите ми. Дотогава ще продължавам да живея и работя спокойно", сподели пред България Днес" Мариян Пфайфер.

Семейна прокоба

Малко след трагедията бащата на таксиджията Георги Тодоров се разболява от мъка и умира в психиатрия.

Майката Здравка Пантелеева също не дочаква развръзката. Тя почива на 1 юли 2006 г. и е погребана при сина й.

Убитият Божидар оставя две сирачета - дъщеря на 4 г. и син на 2.