Нацията агонизира

Д-р Константин Тренчев е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Завършил е френски колеж в Алжир, по-късно и Висшия медицински институт в София. Бил е асистент по анатомия и клинична патология. Работил е в "Бърза помощ" като анатомопатолог. Основател и президент на Конфедерацията на труда "Подкрепа" от февруари 1989 г. до днес. Тренчев е един от основателите на СДС. Вицепрезидент е на Международната конфедерация на свободните профсъюзи.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Д-р Тренчев, онзи ден КНСБ проведе митинг-шествие срещу готвения бюджет за 2014 г. Защо не подкрепихте колегите синдикалисти?

- Те протестират срещу бюджета, който не считат за достатъчно социален. Ние считаме, че с един протест нещата няма да се оправят. Считаме, че със сегашните политически сили не може да се разговаря, защото правят каквото си искат и ни отреждат ролята на статисти. Ние също имахме страхотни забележки към бюджета, но нищо не беше взето под внимание. Това, което ще се промени, е, че на взимащите минимална заплата държавата ще връща взетия данък, само че през 2015 г. Тоест на държавата страшно много й трябват пари и тя ще вземе и от най-бедните, а след това ще им ги връща, но след една година, защото нещата с приходите са ужасяващи.

- Това ли е единственото, което ви отличава от КНСБ?

- Не. Другото, по което се различаваме, е, че ние категорично считаме, че единственият начин да се реши страшната политическа криза е чрез избори. Но къде е тук разликата? Ние считаме, че изборите не следва да променят само актьорите, защото играят една пиеса 24 години вече. Сменяме една театрална трупа с друга, а виждате, че държавата агонизира. Ние смятаме, че тези избори трябва да доведат до фундаментална промяна - нов обществен ред и нова конституция.

- Кое го налага според вас?

- Самият факт, че в нея е записано, че само Велико Народно събрание може да приеме нова конституция, ни кара да мислим, че това е един замисъл, който да направи промяната й безкрайно трудно. Затова ВНС трябва да изчезне, но това може да стане само по решение на... Велико Народно събрание. Разбирате ли парадокса? И ние настояваме да се свика това ВНС и първото му решение е да няма вече такова велико събрание. А след това да започне да се пише нова конституция, която да бъде много по-гъвкава и лесна за промяна.

- Други аргументи имате ли?

- Друго нещо е, че съдебната система, като една от главите, които не подлежат на промяна, явно не функционира. Не знам кой още не ни го е казал. Всички го виждат. След като не върви едно нещо, трябва да го промениш. А не можеш, защото ръцете са ти вързани. Същото е и с президентската институция.

- Защо?

- Държавният глава няма правата на силен президент, както е във Франция и Русия. Тоест да кара влака. Но ние избираме и негов заместник, което велики държави не правят. Правим го, за да приличаме на американците. Сякаш носим ядрено куфарче и трябва да има всеки момент някой, който да натисне копчето. Което е жалко, пародия е. Президентът има някакви полуправа, с които най-много да предизвика шум в системата. Защо да не променим правилата, след като е очевадно, че те не работят? Трябва да направим нещо.

- Този вятър на промяната дойде ли от студентите?

- Те започнаха да говорят освен за оставка и за нови правила, т.е. нова конституция. Което е прекрасно. Хората интуитивно стигнаха до тази констатация още през февруарските протести. След това този въпрос бе смачкан и изместен от дневния ред, а сега пак се повдига. Трябва да търсим обединение около принципи, а не около личности. Рано или късно всички ще дойдат на този акъл, но ние губим ценно историческо време, което не можем да компенсираме и слизаме все по-надолу.

- Одобрявате ли окупацията на ВУЗ-ове, която предприеха студентите?

- Ние разговаряхме с тях. Видяхме в тях младите хора, каквито бяхме и ние през 1989 г. с желанието тая държава да бъде не това отвратително място, което е в момента. Видяхме хора, които искат да живеят и работят тук. И които си дават сметка, че перспективата е много мрачна. Радвам се, че в младите има една енергия за промяна. Което дава някаква надежда в крайна сметка.

- По ваше време обаче беше по-различно...

- Да, тогава имаше неизхабена и неопорочена алтернатива - СДС. Сега вече няма. Казваме си, че е лошо, но не вярваме, че някой ще ни оправи. А това е много грешна тактика да търсим някой да ни оправи и да намерим някой да мразим. Изобщо в момента битката е между два клана, които изтласкват на преден план контролираните от тях политически сили. Те са се хванали гуша за гуша и се плюят постоянно. Борбата не е за остатъците от баницата, наречена имущество на България. То отдавна е взето. В момента тече страхотна битка за преразпределение. Сега всеки опитва да вземе от това, което има другият. И затова борбата е страшно ожесточена.

- Така ли да си обясним меренето на сили - политически митинги, окупация, футболно дерби в един ден?

- Зад кадър тече битка на живот и смърт между две икономически групировки и няколко по-малки, гравитиращи около тях. Тя е за преразпределение. Всеки иска да отхапе от баницата на другия, а битката е страшна. Тези воюващи представители имат политически представители, които пък воюват помежду си. Те се опитват да избутат хората напред, които да се хванат гуша за гуша. А и на едните, и на другите хладилникът им е празен и проблемите им са страшни. Виждам как се прави опит да се насъскат обикновените хора, които са се хванали за главата и се чудят как да оцелеят и изкарат зимата, което е абсолютно недостойно. В една такава изключително тежка ситуация на глад, безработица, бедност и отчаяние е много лесно гнева и омразата на тези хора да ги насочиш и да намериш враг. Аз се боя и от нещо друго.

- Кое е то?

- Ще го кажа съвсем открито. Към всичките ни проблеми се трупна и този с бежанците. Изобщо не изключвам в нечии глави да се върти идеята за някаква по-остра форма на реакция, която е елементарно да се припише на чужденците. И тогава разделението вече ще е страшно, дневният ред на обществото моментално ще забие в друга посока. Няма да се говори за приходи и доходи. В стремежа си да завладеят или удържат власт, тъй като битката е на живот и смърт, може да се тръгне и в тази посока. Запали ли се този огън, вече не ми се мисли как ще се гаси.

- Вече е налице нова националистическа партия и протести вътре сред самите бежанци. Драсната ли е клечката вече?

- Проблемът се задълбочава. А аз като лекар ще ви кажа, че една болест, ако не я лекуваш в по-ранен стадий, идва момент, в който, каквито и лекарства да прилагаш, няма как да се излекуваш. Тази държава не може непрестанно да се лашка насам и натам и единият непременно да унищожи другия. Тия хора трябва да стигнат до едно разбиране, че България трябва да се успокои, да напише нови правила и да тръгне да ги реализира с усилията поне на преобладаващата част от обществото. Ние агонизираме като нация и на това трябва да се сложи край.