Скандал с гроба на Паисий

Иво АНГЕЛОВ

Гробът на българския народен будител и духовник Паисий Хилендарски се намира в Самоков, а не в Асеновград, както гласи официалната версия.

Това разкритие направи пред "България Днес" директорката на Историческия музей в Самоков Нина Христоска. По нейни думи местните хора са разнасяли като легенда версията, че Отец Паисий е родом от рилското градче, но по-късно се появяват доказателства. Така се оказва, че гробът на духовника не е в Асеновград, а в двора на местната църква "Свети Никола".

През 1798 г. един светогорски монах - Дяк Марко, отива в Света гора и занася съобщение за смъртта на Паисий. Това съобщение е отбелязано в Хилендарската кондика и публикувано по-късно от проф. Йордан Иванов. Монахът разказал, че "се е представил пред Бога Отец Паисий и че е закопан в двора на църквата "Св. Никола" на харно място".

"През 70-те години на миналия век е била издигана постройка към църквата. Строителните работници са открили знаци и плоча, които по категоричен начин доказват, че Паисий е бил погребан точно на това място. Впоследствие обаче случаят е бил потулен и откритието е потънало в забрава. Публикацията на проф. Иванов по-късно потвърждава легендата, която се знае от много самоковци", разказа Христоска.

Директорката на Историческия музей споделя, че хората в града са възмутени от опитите да им се отнема история. Тя е недоволна, че първоначално Самоков не е отбелязан като родното място на будителя, въпреки че легендата посочвала точно него. Според официалната информация отецът е родом от Банско. Там е бащината му къща, която в наши дни е превърната в мемориален музей.

"Той дори не е стъпвал в Асеновград. Намерили някакво погребение край града и казват това е на Паисий. Откъде накъде ще е на Паисий? Той е починал тук в Самоков, когато е бил в метоха. Починал е през 1798 година", коментира краеведът Иван Ненов.

Самоковци имат и друга версия, свързана с Паисий, която се разминава с официално признатата. В Самоков не са съгласни и с годината на смъртта на Паисий - смятат, че тя не е 1773, а 1798. Според тях съвсем неправилно се отнемат цели 25 години от живота му и трябва да се поправи теорията за родното му място. Така той всъщност починал не на 51 години, а на 76 г. В града имало паисиевед, който подробно изследвал живота на хилендарския монах. Неговата версия съвпадала с тезата, че Паисий е погребан именно в Самоков.

Асеновградският параклис "Козма и Дамян" е едно от местата, на които се предполага, че е погребан Паисий. Хората, които сериозно се занимават с история, подчертават, че това е просто хипотеза. Те насочват вниманието към факта, че десетки краища на родината са сочени като места, където е приключил земния си път Хилендарският монах. Има дори версия, че смъртта е настъпила в Асеновград, но монаси го натоварили на едно муле и го отнесли през Балкана до Дунава. След това е записано, че е погребан в Свищов, но се предполага, че може би името е сбъркано и се е имало предвид Самоков.
И изследователите на живота на Паисий са скептични, че истинският гроб ще бъде открит някога. Като основен мотив те посочват отказа му от всичко земно, когато постъпил в манастир. Това означава, че и погребението му е било скромно, както на стотици други монаси.

Най-точните сведения за живота на Паисий Хилендарски се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба "История славянобългарска", вписванията в хилендарските кондики и някои писма. В тях става ясно, че е роден през 1722 година в Самоковската епархия със светско име Пенко или Петър. Най-сериозната научна хипотеза в българската историография казва, че Паисий Хилендарски е син на Михаил Хадживълчев и брат на Лаврентий (Лазар) Хилендарски и хаджи Вълчо, които по произход са от Банско.

ДС изнася "Историята" от Гърция

През 1985 г. "История славянобългарска" е била изнесена от Зографския манастир в Гърция и тайно прибрана в България, като на мястото на оригинала е поставено копие. Това е една от най-дълго планираните и подготвяни акции на Първо главно управление на ДС - цели 13 години. Дотогава тя се съхранявала в Зографския манастир в Света гора, Атон. Службите години наред отказваха да признаят за кражбата. През 1997 г. президентът Петър Стоянов взе решение и върна оригинала там, където му е мястото - в Зографския манастир.

Първото издаване на пълния оригинален текст става през 1914 година от БАН. През 2003 университетското издателство "Св. Климент Охридски" със съдействието на Националния исторически музей издава фототипно преписа-белова, както и предадените текстове на новобългарски език от Петър Динеков.