Като се обърне бежанската каруца, пътища много
Иво АНГЕЛОВ
Нали помните Вики?! Защото три дни минаха, а след толкова време чудесата в България избледняват.
Виктория е 20-годишно българско момиче, което продължава да се бори за живота си в болницата, след като беше наръгана няколко пъти от нелегален алжирски имигрант. Докато е на работа и докато той иска да ограби магазина, в който е продавачка. За щастие лекарите ни са добри и скоро Вики ще се прибере вкъщи. Раните й ще зараснат, но спомените ще я преследват винаги.
Това не е приказка с щастлив край. Това вероятно е началото на филм с ужасяващ сценарий. В този филм се разказва за ескалирането на напрежението между бежанците и българското население. Това е филм, в чиито сцени араби убиват български момичета, а родни скинари пребиват тъмнокожи хора. Гадно, нали? Нека да ви стане гадно на всички, за да не допуснем излъчването на този филм, нека случването му да пропадне.
Всичко това беше старателно подготвено чрез поредица от грешки и недомислици. От безбройните стратегии за национална сигурност, от които могат да се построят донкихотовски хартиени кули.
Защото нищо не работи.
Много хора вероятно се чувстват мишки. Като мишката на Стайнбек, която през цялото време наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой. Така стана и с България - щом се разбра, че от Сирия и съседните арабски страни като цунами ще се понесе бежанска вълна, българинът си мислеше, че това е нещо далечно. Не е негов проблем. После започна да пари леко под краката, защото границата ни с Турция беше окупирана като на въстание. Стана още по-горещо, когато местата за настаняване на бежанци започнаха да привършват като банани през социализма. Полиция, жандармерия и пряко свързаните с националната сигурност обаче си бъркаха в носовете. Сформираха някакви пишман щабове, които с пишман нареждания искаха да решават непишман проблемите с имигрантите.
Защото нищо не работи.
И каруцата се преобърна. Алжирец нападна българско момиче и само с помощта на Фортуна тя оцеля.
Полицията започна арести. Обявиха с лице и име и извършителя - Салахедин бин Аладин. Като цялата орда на Али Баба и 40-те разбойници родната полиция се размърда и тръгна да търси виновника. Но след като каруцата се обърне, пътища много.
А вече беше късно... Напрежението беше ескалирало. Чувствителното българско население беше настръхнало, защото се е наситило на турска, византийска и съветска окупация. А държавата можеше да го предотврати. Но не го направи. Никога не го прави. Оттам и клишето, което сте чували навсякъде - "правят нещо едва след като се случи най-лошото". Българинът е мъдър и има израз за всяка ситуация.
Защото нищо не работи.
Къде беше полицията? Къде беше стратегията за национална сигурност? Къде беше международното партньорство? "Дела трябват, а не думи", рече Апостола. Но никой не го слуша.
Дано ножът, който се заби в тялото на Вики, да е пронизал и задрямалата българска полиция, която пуфти като стар локомотив и се вайка като измамена реститутка на Женския пазар. Нека нито един криминален имигрант да не бъде допуснат да се разхожда на свобода по улиците. Нека виновникът за нападението да бъде открит и съден според всичката строгост на закона. Че Аладин е добър герой само в приказките, а това, на което ставаме свидетели, е друг филм.
И защото всичко трябва да започне да работи!
