Искам да съм бежанец в България!
Иво АНГЕЛОВ
Имам си една мечта! Искам да съм бежанец в европейска България и да мога да си правя каквото искам - да ме хранят, да имам покрив над главата, да мога да се возя безплатно в градския транспорт и понякога да се измъквам безнаказано...
Войната е ужас, войната е болка, войната е сълзи. Нито една война не може да бъде оправдана, щом е причината да умират хора. Така е и със ситуацията в Сирия - гражданската война раздели страната на две и прогони хиляди хора от родните им места.
И тръгнаха тези хора да се спасяват от куршумите, като се насочиха към Европа. От няколко години се тупаме в гърдите, че сме външна граница на Европейския съюз и сега за пръв път го усещаме. С негативния нюанс.
Щедро отворихме границите за бягащите от ужаса сирийски граждани, но редом с тях пуснахме в държавата си и криминални личности, които не знаят що е благодарност.
Българинът се слави с гостоприемство - може невинаги да е искрен в приемането на някой вкъщи, но го прави. Това стана и с бежанците - настанихме ги в татковината ни, а те не скриваха благодарността си.
Покрай тези отношения обаче сякаш забравихме за криминалните типове, които не приличаха на бежанци. Разхождат се свободно по улиците на София и други градове, не са пазени в сграда от жандармерия и започнаха да търсят мекото на хляба - далавери, кражби, нападения. И това, за което се молехме да ни се размине, се случи. Алжирец нападна българско момиче и я намушка многократно. 20-годишната красавица Вики се размина на косъм от смъртта, а нападателят се покри.
Имам си една мечта! Искам да съм бежанец в европейска България и да мога да си правя каквото искам - да ме хранят, да имам покрив над главата, да мога да се возя безплатно в градския транспорт и понякога да се измъквам безнаказано...
Искам да чуя всички защитници на свободното държание на бежанците как ще обяснят на роднините и приятелите на момичето колко толерантни трябва да сме. Как трябва да приемаме в държавата си хора, които са заплаха не само за националната сигурност, но и за всеки отделен човек.
Много е грешна логиката, че престъпленията нямали раса и т.н. Нямам нито един приятел българин, който да изнасилва и убива млади момичета, но се сещам за десетки мургави личности, които вършат престъпления. Също така с очите си видях как арабите бежанци нападат хора и ограбват. Също така видях и майките с деца на коленете си, които не могат да скрият сълзите си, защото са останали без дом и най-близките си хора. Тях ги приемам в моята държава, но тези, които нападат млади момичета, нямат място тук. Техният път води единствено към затвора.
Защо да издържаме такива хора?! Защо да даваме пари за тези, които искат да убиват млади българки?! Наскоро баба ми ме попита: "Защо държавата дава по 1100 лева месечно на бежанец, а аз едва оцелявам с 200 лева пенсия?" Отговор нямах. Не знам дали политиците имат, но няма да го заявят публично.
Ако отида в арабския свят и опитам да убия местно момиче, няма нито да ме арестуват, нито да ме съдят. Директно ще бъда вързан на площад, където ще ме замерят с камъни. Там си решават проблемите така, а ние тук сме се превърнали в дебатиращи времеяди.
Да, в чужбина също сочат българите с пръст, но нека си го кажем директно какви са тези хора - това са също мургави личности, които само по документи са българи. Звучи като виц, но не е, но хора в Брюксел масово си мислят, че столицата на България е Сливен, защото огромна част от проститутките там са ромки от Сливен...
Имам си една мечта! Българите да не са лошите в чужбина, а сред бежанците у нас да няма престъпници. И вярвам, че ще се сбъдне!
