Спасителят от Бяла: Има ли празници без трагедии у нас? Господ ни наказва

Безработен, забравен и болен. Такъв е днес Атанас Генчев, спасителят от Бяла, седем години след страшната катастрофа, в която загинаха 18 души, а други 13 бяха тежко ранени.

"Всички бяха на 2 квадратни метра събрани. Почнаха да звънят телефони на живи и умрели, картина, която всеки ден е пред очите ми, най-страшно е как звънят телефоните им, а няма кой да ги вдигне. Пред очите ми е как дърпам някого, а той е без глава или без ръце. Как пищят хората. Ужасно е. Само аз и още едно момче, което е пенсионер по болест вече, слязохме да спасяваме хората. Другите гледаха отгоре и коментираха", разказа Атанас пред Нова телевизия.

По думите му, когато се е прибрал вкъщи не е дал на майка му да светне лампата, за да не го види целия в кръв и да се уплаши. Атанас Генчев споделя, че още пази дрехите от трагичната нощ, които всеки път щом погледне го връщат към ужаса.

Видях простотията на Гражданска защита, когато те дойдоха - всичко беше свършило, не е имало водолази, въпреки че така говориха по телевизията, каза Генчев.

Днес героят от Бяла е забравен, безработен и болен. За това, че е спасил човешки живот той получава грамота, 200 лева и остава без работа. Атанас е огорчен от факта, че след катастрофата е бил многократно обвинен в лоша умисъл, че отишъл да краде от умрелите, а не да спасява. 

„Родител на дете от автобуса дойде да иска от мен обувката на детето си, беше решил, че съм я откраднал“, разказа Генчев.

„Хората говорят за сина ми, че е отишъл да краде пръстените на хората от автобуса“, тъжно споделя майката на Атанас - Недка Иванова. С огорчение тя обясни, че често се случва да чуе след себе си злостни подмятания: „Незаслужено изкарани пари, лесно се харчат“. 

„Ако отнемеш живот с колко много години те наказват, а когато спасиш – нищо !“, констатира Недка.

На въпрос какво се случва с другите взели учатници в спасителната акция, Генчев обясни: „Шефът на пожарната, който пристигна на мястото пиян, след това го повишиха в чин, а аз останах без работа.“

„Поддържам връзки с родителите на едно детенце, което спасих. Знаете ли, какво е да видиш малко детенце как пищи и като го вземеш косата му да ти остане в ръцете?“, разказва още от зловещия инцидент Атанас.

"Има мъка в мен, няма кой да ме разбере в България. Има ли празници без трагедии у нас? Господ ни наказва!", заключи тъжно Атанас.