Художникът на благородниците Атос Фачинкани: Фандъкова е предизвикателство

Иво АНГЕЛОВ

- Г-н Фачинкани, защо решихте да направите изложба точно в България и какво ще могат да видят любителите на изкуството чрез вашите творби?

- Изложбата се създава, замисля се и се прави в името на нещо. Когато имах идеята да създам тази изложба, мислех да представя повече творби за България. Сега ще направя едно обещание специално за вашия вестник - ще направя други изложби в този прекрасна страна с чудесна атмосфера, каквато е България.

- На водещата картина от изложбата е изобразен храм-паметникът "Александър Невски". Какво ви провокира да нарисувате църквата?

- Избрах църквата и Народния театър "Иван Вазов", защото от тези две места получих много силно вдъхновение, което се вписва много добре в моята творческа същност. Те излъчват сила, светлина, цвят и слънце. Повтарям, получих много силно вдъхновение и всичките тези 4 компонента се вписват в моя начин на правене на живопис.

- За пръв път ли идвате в България и с какви впечатления сте от нашата страна?

- В София съм за първи път. В България има много кътчета и места, които ме отвеждат към моя начин на творене на живопис. Аз мога спокойно да кажа, че тази земя доста се приближава до моята като понятие. Харесах много места и нещата, които нарисувах, представляват част от една страна, която страшно много ми допада.

- Защо поискахте да нарисувате кмета на София Йорданка Фандъкова и тя муза ли е за вас, която вдъхновява?

- Тъй като съм нарисувал много хора през живота си, поисках да направя портрет и на нея. Първо искам да се запозная с нея. Тя е едно добро предизвикателство за мен. Аз съм я виждал само на снимка, докато, за да нарисувам един образ, трябва да го имам пред себе си. Така мога да проникна в неговата душа и да го почувствам. Това е предизвикателство, което, надявам се, ще доведе до прекрасни резултати.

- Има ли други популярни българи, които искате да нарисувате?

- По време на следващите ми посещения тук ще се разбере.

- Лично британският принц Чарлз ви е позирал, за да го рисувате. Какви са впечатленията ви от него?

- Аз приемам принц Чарлз като един обикновен човек. Имаме чудесни отношения с него, както и с принцесата на Монако Каролина. Те са ми добри приятели, тъй като съм рисувал много такива изключително важни личности. С принца на Монако Албер II пък имаме уговорка да направя една благотворителна изложба в зала "Форум Грималди" в Монте Карло. Тя ще бъде посветена за цирка, като средствата ще бъдат предназначени за хора, които живеят в трудни условия. Също добър приятел ми е принцът на Испания Умберто, с когото сме в отлични отношения.

- Кои други популярни личности са заставали пред четката и платното ви?

- Поддържам добри отношения също с величия в киното - Кърк Дъглас, Ким Новак, Антъни Пъркинс и др. Бяхме близки и с Франк Синатра.

- Разкажете нещо интересно от съвместната ви работа с Франк Синатра.

- Докато го рисувах, правихме планове за организирането на едно събитие на Червения площад в Москва. Той щеше да пее, а аз да се появя там. За съжаление впоследствие той почина. С Кърк Дъглас пък имахме други идеи. Той написа книга - "Синът на търговеца на джунджурии". Кърк наистина е бил син на такъв човек и той написа този роман, който пожъна изключително голям успех в САЩ. И тогава ми предложи да направим съвместна изложба, на която да рисуваме и двамата. Така и не успяхме да я организираме, защото моят свят, в който живея, е много интензивен и натоварен. Искам да кажа, че в моето студио съм рисувал Ким Новак повече от веднъж. Изабела Роселини също ми е позирала. В студиото ми идваше и един човек, който пееше за мен, докато го рисувах. Той се казваше Лучано Павароти. Обединяваше ни това, че и двамата много харесвахме конете.

- Вярно ли е, че Джулия Робъртс ви е чакала 30 минути пред дома ви, за да я нарисувате?

- Да, вярно е. Просто се появи спънка. Тя наистина се наложи да ме чака толкова време, защото изникна непредвидено обстоятелство. На всичкото отгоре вкъщи беше само охранителят ми и е трябвало да стои с него. Всичко беше чудесно и прекарахме много хубава вечер заедно. Една прекрасна и много красива жена е Джулия Робъртс.

- Превърнали сте дома си в малък зоопарк. Какви животни отглеждате?

- Имам коне, които първоначално взех за моя син. Той е на 34 години и в продължение на 30 години бяхме всеки Божи ден заедно. През последните 4 години той живее в Германия, където е центърът на световния конен спорт. Обади ми се преди малко да ми каже, че е завършил на 4-о място на много важно състезание. Понастоящем вече няма коне в дома ми, тъй като са преместени в Германия. Иначе, който ми гостува и види биостопанството, казва, че това е рай. Имаме обаче 12 кучета, като само преди няколко дни най-старото почина. Това ме натъжи, но имам и 9 котки, големи папагали и много други животни.

- Синът ви интересува ли се от рисуване?

- Не. Когато беше малък, като всички деца се вълнуваше. Моята най-голяма страст в живота, дори преди рисуването, са конете. И покрай мен той се запали.

- Като сте били дете, майка ви не ви е разрешавала да рисувате. Какви трудности срещахте в началото на кариерата си като художник?

- Мисля, че като всеки човек, който е преживял войната, глада и отчаянието, и моята майка искаше за сина си работа, която да е по-спокойна и по-сигурна. Късметът винаги ме е спохождал в живота и освен дарбите ми той винаги е бил с мен, за да стана такъв художник.

- С какви чувства ще останете след гостуването си в България?

- Искам да кажа, че България я познавам и винаги ще се връщам. Аз работя с български младежи в моето студио. Те са донесли в мен България и тя живее в сърцето ми чрез тези хора. Искам да обърна специално внимание и на нещо друго, което много силно ме впечатли през първите часове, в които съм в страната. Изхождам от това, което съм научил по време на обучението си по философия и психология, и затова забелязах, че хората в България са изключително сърдечни.

- Кои са картината и човекът, които винаги сте искали да нарисувате, но още не сте го направили?

- Надявам се да съм на 90 или 100 години, когато ще е последната картина в моя живот. Аз съм уверен, че като във всяко друго творчество и изкуство, рисуването и живописта са едно непрекъснато търсене в живота, като процесът върви нагоре. Кулминацията трябва да се изразява в последната нарисувана картина. Човекът, който бих желал да нарисувам изцяло и до края, това съм аз. Казвам го, защото аз нямам постоянно в себе си един и същ баланс. Това означава, че в момента, в който бих бил доволен да нарисувам себе си в портрет, означава, че съм достигнал точката на спокойствието.