Мисис България Глоуб Мариана Маринова: Венецуела не е просто държава, а преживяна реалност

Мисис България Глоуб 2007 Мариана Маринова сподели силно личен и емоционален разказ за годините си във Венецуела – страна, в която е живяла близо три години и която, по думите ѝ, я е белязала завинаги.

Маринова разказва, че е работила успешно в сферата на конкурсите за красота, но през 2012 г. се е прибрала в България. След смъртта на Уго Чавес условията за живот във Венецуела станали „напълно нечовешки", а Каракас по онова време бил сред най-опасните градове в света. „Това не са интернет статистики – това е реалност, която се живее всеки ден", пише тя, описвайки постоянния страх, несигурността и усещането, че човешкият живот няма стойност.

В публикацията си Маринова дава конкретни примери за случващото се – национализирани фабрики и хотели, изгонени и репресирани собственици, масово бягство на интелигентни и можещи хора към САЩ, Испания и други държави. Тя споделя, че дори собственичката на жилището, което са наемали, е избягала от страната.

„Това е държава, в която боливарът има три различни курса. В която разменната единица не са парите, а царевичното брашно и оръжията. В която цената на човешкия живот е сведена до нула", пише още тя. Маринова разказва, че е виждала хора да ядат гълъби по улиците заради празните магазини и че за телефон можеш да получиш „три куршума в главата".

По думите ѝ чисто политически е изненадана защо САЩ са „забавили" евентуална намеса, но човешката истина е, че хората във Венецуела са имали нужда от спасение още преди 15 години. Тя обяснява и защо днес все още има хора, които скандират името на Мадуро – цели поколения са израснали в условията на режима, започнал през 1999 г., и са били възпитавани да вярват, че това е „най-доброто, което заслужават".

Въпреки всичко, Мариана Маринова признава, че Венецуела остава най-красивият ѝ спомен. Липсват ѝ улиците на Каракас, обедите в Сан Игнасио, плажовете на Майкетия, задръстванията без бързане и дискотеката „Росалинда". „Венецуела не е просто държава. Венецуела е усещане", пише тя.

И завършва с категорична позиция: когато хора, които никога не са били в Каракас, обясняват каква е ситуацията там, има „огромна разлика между мнение и преживяна реалност".