Океанологът доц. Виолин Райков: Омари в Черно море - ако някой ги е пуснал

Доц. Виолин Райков е водещ океанолог и експерт по рибни ресурси в Института по океанология към БАН във Варна. Завършил е специалност "Хидробиология и аквакултури" и има дългогодишен опит в изследването на морските популации и устойчивото рибарство. Счита се за един от най-компетентните специалисти у нас по темата за морските екосистеми и промените, които ги засягат.

- Доц. Райков, как си обяснявате появата на омари в Черно море?

- За мен това все още е странно. Има съобщени, доколкото знам, три случая на улавяне с капани на различни места по Черноморието, и то на приблизително еднакви дълбочини. Това не е достатъчно, за да правим сериозни заключения. По принцип бях скептично настроен, защото този вид изисква по-особени условия - по отношение на соленост, хранителни видове и други фактори.

В момента нямаме информация за неговата преживяемост и способност да се адаптира в тази среда. Възможно е единични индивиди да са попаднали случайно, но това не означава трайно заселване. По-важният въпрос е дали могат да се размножават тук. Един индивид може временно да оцелее, но при неблагоприятни условия - зима, хищници - вероятно няма да преживее.

Солеността е особено важна не само за общата хомеостаза на организма, но и за размножаването, защото влияе върху зреенето на половите продукти.

Затова тези уловени екземпляри засега не означават много. Омарът, за който говорим, е европейският омар - разпространен е в Северно море, но се среща и по-южно, в по-топли води. Нужно е време и по-задълбочени изследвания, за да видим дали видът наистина успява да се адаптира към условията на Черно море.

- Какъв е вероятният маршрут? Как може да са навлезли?

- Има няколко възможни варианта. Единият е да са били пренесени с други морски продукти като малки екземпляри, прикрепени към аквакултурни доставки. Вторият вариант - да са пуснати нарочно. Знаем, че в някои хранителни вериги се продават живи омари. Не изключвам възможността някой да е пуснал такива екземпляри в морето. Подобни случаи има и с пирани, които хора пускат в язовири, след като са ги гледали в аквариуми. Те бързо умират, защото средата не позволява да преживеят зимата, но временно могат да бъдат уловени и да предизвикат сензация.

- Коментира се и появата на отровната риба фугу. Тя действително ли е открита в Черно море?

- Не. Рибата фугу е съобщена в Украйна преди повече от десет години - още през 2014 г. Открил я е колега, който, за съжаление, вече е покойник. Това е единичен случай. Оттам насетне не са намирани други екземпляри. Напълно възможно е и тя да е била изкуствено пусната. Понякога нещата се преувеличават сензационно. Имаше подобни твърдения и за групери в Черно море. Хора, които не разбират добре видовете, бъркат корейската скална риба - която наистина беше открита у нас, след като вече беше съобщена в Украйна - с малък групер, защото визуално имало някаква прилика. Но истинските групери са тропически риби, големи и масивни, населяват Червено море и Средиземноморието, и нямат шанс да оцелеят при нашите температури.

- Как се отразява глобалното затопляне на видовете в Черно море?

- То е стресов фактор. Морето не се "прегрява" до крайности, но се променят периодите на затопляне и охлаждане. През последните години март и април са необичайно студени, докато през лятото повърхностните слоеве се затоплят повече и отдават топлината по-бавно. В по-дълбоките слоеве температурата почти не се променя, но в крайбрежните зони се наблюдава ефектът на по-високите температури. Това оказва влияние върху организмите - някои видове го понасят по-лесно, други по-трудно.

- Какви са опасенията ви за следващите 5-10 години?

- Най-негативният ефект е възможното пренасяне на видове, характерни за по-топлите райони на Северна Африка. Това се отнася най-вече до насекоми, но и до микроскопични организми като зоопланктон, фитопланктон или растителни видове. Ако температурите продължат да се променят, част от тези видове могат да се настанят трайно. Това зависи и от конкуренцията с местните видове, и от адаптивността им. Добър пример е рапанът - навлиза в Черно море през 1948 г., а през 50-те вече се установява масово. Средата се оказва идеална за него - без естествени хищници - и той се разпространява бързо, включително по-късно и в Адриатическо море.

- Възможно ли е част от настоящите видове да изчезнат?

- Възможно е, но никой не може да го предвиди точно. Може някой нов вид да се появи и после да изчезне, а друг да се установи трайно. Също така е възможно местните видове да се адаптират към промените. Това е естествен еволюционен процес. Нужно е време и постоянен мониторинг.

- Тоест няма реална опасност от отровната риба?

- Не. Фугу е открита само веднъж. Няма данни да е намирана отново или да се размножава тук. Да, тя е токсична, но дори в естествените си райони хората живеят спокойно, защото знаят как да я разпознават и обработват. Не е агресивна, не напада. Има далеч по-опасни организми в други части на света - например синьо-пръстенестият октопод в Австралия, който може да доведе до смърт само от едно докосване. Такива видове у нас няма.