Гергана Червенкова: Бедата ми не идва от Америка

Публикувана: 26.07.2013, 12:48 1225 Автор: БД Онлайн

35-годишната Гергана Червенкова е българката, която САЩ поискаха да съдят за нелегална търговия с лекарства. Тя бе обвинена в разпространение на наркотици, заговор за неправомерно разпространение на лекарства и за пране на пари. По тези обвинения младата жена може да получи до 68 г. затвор. Тя изкара 56 дни в ареста, докато чака дали българският съд ще я предаде на Америка. Във вторник американското посолство у нас съобщи, че САЩ оттеглят искането за екстрадиция, а вчера Софийският апелативен съд окончателно прекрати процедурата. В подкрепа на Гери бяха организирани протести, които ще продължат с искане за преразглеждане на договора за екстрадиция между България и Америка.

- Гери, как се чувстваш, след като Софийският апелативен съд отмени искането за екстрадицията ти от САЩ?
- Кошмарът още не е свършил, защото обвиненията там още стоят и трябва да се работи много усърдно. Ще вземем решението на съда, ще го преведем на английски и адвокатите ще кажат какво следва и какви са процедурите, за да се снемат обвиненията. Искам да знам, че вече няма обвинения срещу мен в която и да е държава. В самото писмо от посолството пише, че обвиненията срещу мен в САЩ не са свалени.
- Смятате ли, че след като представите доказателства, те ще паднат?
- Според мен това е задължително. Говорим за неоспорими доказателства. Няма как да те обвиняват, че си мениджър и си обработвал и придвижвал поръчки, когато не си го правил. Аз не съм мениджър, нито собственик и това е лесно доказуемо. Нещата ще се оправят, но грешката е голяма, надявам се скоро да се коригира.
- Има ли индикации от американските адвокати кога ще приключи разследването зад океана?
- Няма, прокуратурата там не е длъжна да дава информация. Казаха, че делото, което ще се гледа по този обвинителен акт, ще бъде най-рано есента на другата година. Надявам се след закриването на екстрадицията вече да имаме правно основание да внасяме доказателства по това разследване. Не знаем какво е постъпило там като доказателства, но това означава, че се работи. Притеснявах се, че разследването е замразено, но явно не е така. По този начин ми се отваря вратичка да съдействам по всякакъв начин. Готова съм да дам показания и каквото още трябва.
- Знаете ли на база на какви доказателства прекратиха искането за екстрадиция?
- Не, пише, че са постъпили доказателства, но никой не знае какви. Аз имах апел към институциите, мислех, че те не работят, но явно е работено и в тази насока в България - да се приемат моите доказателства. Предполагам, че е имало работа и от тук, и от там, някакво съвместно разследване. Нямам обяснение откъде ми се строполи всичко това на главата.
- Може би шумът, който се вдигна около случая ти, е накарал институциите да заработят?
- Да, така е. Медийният интерес, подкрепата на всички хора - всичко е изиграло някакво положително влияние. Писахме отворени писма до всички институции. Свършена е работа, защото в писмото пише, че има постъпили нови данни в прокуратурата. Сработили са нещата, дано и в САЩ така да стане, да се изясни всичко. За мен всичко е ясно, защото аз знам, че съм невинна. Идеята е и на тях да им се изясни, да стигнем до истината. Логично е да има участие и от тук, понеже става въпрос за българска фирма, български сметки.
- Как се почувства, когато видя конкретните обвинения?
- До ден днешен не мога да свържа това със себе си и с моята личност. Първата ми реакция беше, че нещо не е правилно, че има грешка и не може моето име да стои в този обвинителен акт. Там всички лекарства ги приемат като наркотици, както и че те са се търгували с незаконно издадени рецепти. Аз нямам връзка с каквито и да било рецепти.
- Как успя да си наемеш адвокати в САЩ?
- Фирмата ми покрива и българските адвокати, и американските. Собственикът и управител на фирмата от самото начало не е спирал да се бори и да поддържа контакт с тамошната прокуратура, да обяснява, че е подведен под отговорност невинен човек. Ако собствениците бяха българи, може би щяха да ме оставят да се оправям сама, а аз нямаше да мога да си го позволя. Но те са чужденци и имат съвсем друго разбиране за чест и достойнство.
- Би ли отишла в Америка?
- Нека да видим как ще се стекат обстоятелствата, дали ще е необходимо въобще да се ходи. Според мен обвиненията трябва да паднат много преди делото. Ще преценяваме. Ако има гаранция, че няма да бъда арестувана, докато приключи делото, и срок колко би продължило то, бих отишла доброволно. Ако говорим за години арест, никой не би го направил.
- А ако снемат обвиненията, бихте ли отишли семейно на екскурзия там?
- Това би било доста скъпа екскурзия, самолетните билети са една торба пари. Затова не сме мислели за екскурзия в Америка. В Европа е много по-лесно да си позволиш - имаме приятели, при които да отседнем. Като дете съм ходила в Щатите на световно първенство. Честно казано, до момента не съм искала да отида.
- А след цялата история промени ли се отношението ти към тази страна?
- Ще кажа, когато всичко свърши. Ще отговоря според резултата. Факт е, че изпаднах в много тежка ситуация, която не съм сигурна, че ми е причинена от там. Ще дам отговор, когато разбера откъде идват проблемите ми.
- Смяташ ли, че поставянето на случая ти пред комисар Вивиан Рединг е изиграло някаква роля?
- Не, аз не можах да обявя случая ми. Имам комплект документи, които са депозирани в Европейския парламент, но няма как всичко да бъде придвижено за един ден. Отговорът на г-жа Рединг беше недвусмислен: "Това си е ваш държавен проблем - сключеният договор за екстрадиция". Ако има развръзка, то това е благодарение на нашите държавни институции. Комисар Рединг не може да вземе отношение по случая. Изникна ми въпросът - нали България е европейска държава, но не можах да я попитам кога сме европейци и кога - не, за да знаем. Разчитах като европейски гражданин да получа подкрепата на европейските институции, но се оказа, че в определени моменти сме само български граждани. Аз не схващам идеята за европейското ни участие и каква полза имаме.
- Как научи добрата новина във вторник, няколко часа след това посещение?
- Адвокатката ми разбра от ваши колеги и тогава прочетохме новината в сайта на посолството. Точно тогава бяхме на ръба на отчаянието, след като и г-жа Рединг ни каза да се оправяме. Бяхме сигурни, че много са намалели шансовете за екстрадиция, ако не се промени договорът. Когато получихме тази новина, бяхме невероятно изненадани и много щастливи. Бях на прага на инфаркт. Мъжът ми каза, че сега не е моментът да получавам инфаркт. Беше много забавно и хубаво.
- Как реагира семейството ти?
- Много сме щастливи, че сме заедно. Показахме, че обединението прави силата. Сега съм с децата си. От днес смятам да им обръщам повече внимание, защото досега нямах възможност. Много съществени изводи за живота си направих - да се радваме на малкото, на близките и приятелите си, да им посвещаваме време и на тях. Битовизмите не са важни, но в забързаното ежедневие бяхме забравили истинските неща. Всички сме обсебени от това - да си платим сметките, да ходим на работа, но в един момент животът ти минава в такива притеснения.
- С какво ще се занимаваш сега?
- Вчера (в сряда - бел. ред.) ме съкратиха официално, защото закриват фирмата. Засега ще си почивам 2-3 месеца и няма да се замислям какво да правя. Имам 15 г. трудов стаж, винаги съм се притеснявала. Работила съм до последния ден, преди да родя дъщеря ми, и два дни преди синът ми да се появи на бял свят. Сега ще си оставя време на мен и семейството.