Ламбо: Да не съм заклал някого?!

- Г-н Данаилов, бяхте на поклонението на проф. Александър Лилов, с когото сте били близък, какво си спомняте от него?
- Ооо, много неща, ние бяхме приятели със Сашо. Така да се каже, сме били близки във всички негови епохи. Той е високо ерудиран, много умен човек. И това спокойствие! Излъчваше такова благородство. Наистина бяха много мъчителни последните му години. Това, което с него си говорихме наскоро, беше през май, когато бяха изборите, тогава стана дума за политиката, за живота и за това как не се случват нещата. Фразата, която на раздяла каза той, бе: ДСтефчо, май с теб сме последните живи наивнициУ. Не очаквах от него такава фраза, защото той е политик, както и да го гледаш. Но явно, че има също своите съмнения, разочарования в нещо, което не се случва.
- Как ще коментирате, а и с оглед на това, че вие сте член на БСП, а Лилов е един от основателите на партията, тези протести сега, барикадата на парламента и непрестанните протести? Всички правят паралел с 1997 г. и тогавашните протести.
- Той щеше да го приеме това с барикадите тежко. То не беше само през 1997 г., не забравяйте и тези през 1990 г. 1989 и 1990 г. беше страшно. Не по-малко от сега и през 1997 г., как да кажа - притеснително е наистина, но събитията са доста различни. Това, което повечето социолози и политолози казват, е, че все пак тогава имаше алтернатива. 1997 г. особено се знаеше, че СДС ще поведе хорото. Имаше алтернатива, позната. Днес обаче какво има?! Имахме алтернатива преди години със Симеон, след това Бойко Борисов, и ние бяхме алтернатива, а днес - какво?! Не е това, защото съм ангажиран политически в момента, но мисля, че най-лошото за държавата днес ще бъде да има предсрочни избори - бързо и сега. Трябва да има избори, в това съм убеден. Другото е, че мисля, че е време правителството и парламентарните сили, които поддържат този кабинет, да се обърнат към обществото с някакви по-ясни цели. Това не е нещо, което аз измислям, а го чувам много често около себе си. През май догодина, когато са изборите за Европейския парламент, ще отидем на избори. Все още не звучи това, но аз се надявам да не закъснеем.

- След цял един месец на протести накрая се стигна и до ескалиране на емоциите, но въпреки това нямаше никаква агресия от страна на протестиращите. Как ще продължи ситуацията?
- Не, не беше агресивно, имаше си поредните провокатори, то бе ясно. Не беше агресивно и двете страни запазиха хладнокръвие, но като обща фонограма никак не е приятно. Става въпрос, че всичко влиза под един кюп. А това е, срещу което винаги съм се противял вътрешно. Не може всички да бъдат или боклуци, или всички да са мафиоти, всички, които са вътре в парламента.
Навремето, когато се искаше партията да се променя, се искаше да се извинявам. На кого да се извинявам?! На кого някога съм направил нещо, като съм бил член на тази партия. Това ме омерзява най-много, защото всичките тези упреци, които звучат от устата на хората на улицата, поединично бих им отговарял. От това ме боли, все пак на тази възраст не е приятно така да си завърши човек кариерата. Това обаче е мое виждане.
- Съжалявате ли в тази връзка, че избрахте да бъдете депутат, все пак имате успешна кариера като актьор?
- Не, не съжалявам за нищо.
- Докато бяхте депутат обаче, се изписаха доста неща за вас, от тях как се чувствахте?
- Не, нека да ме нападат, по-интересно е да те нападат. Това финалното, най боли от него. Аз минах през толкова избори. Много хора са гласували за мен на различни избори. Така че нямам никакво основание да имам скрупули и притеснение от тази гледна точка. Но пак казвам - това да те вкарват в някакъв общ кюп, да не им се случи на тези млади хора някога. Не им го желая.
- През последните години имаше доста нападение срещу вас по отношение на личния живот, за вашия син Владимир, това повлия ли ви?
- Не, това са пак игри на политически номера. Само че те закъсняха.
- Заболя ли ви, че намесиха и семейството ви, вашата съпруга Мария?
- Какво да ме боли, какво съм направил?! Да не съм заклал някого?! Опитаха се да разстроят семейството ми и мен, разбира се, макар че аз не бях в България, а в Италия през това време. Но знам аз сам за себе си какво съм преживял от това, защото бе много подло. И при това, това цялото бе една обществена тайна.