Самотният баща Светлозар на ръба на оцеляването: Не знам дали ще издържа болката!

13-годишният Християн е неотлъчно до родителя си, мечтаят да се разхождат свободно навън

Доли ТАЧЕВА

"Не знам дали ще издържа!"

Така започва разговорът пред "България Днес" със самотния баща Светлозар Дончев, който е прикован на легло от тежка болест. Гласът на 51-годишния мъж трепери, а надеждата за по-добър живот почти го е напуснала. Единственото, което го крепи в дните на изпитания, е 13-годишният му син Християн, с когото живеят в малък апартамент в столицата.

Трудният път на Светлозар започва през 2019 година. Тогава животът му се пречупва на две - тежък развод и диагноза, която звучи като присъда: болестта на Бюргер. Оттогава всеки ден е мъчение. Болестта бавно, но неумолимо разрушава кръвоносните съдове. Първо идва болката при ходене, после студената, синкава кожа, нощите, в които не може да заспи от болки и накрая гангрената. До момента заради заболяването му се е наложило да ампутират голяма част от пръстите на ръцете и краката му. Светлозар не може да мине повече от 100 м сам.

"Хриси много ми помага. Ако не бяха децата, нямаше да се справя", признава с мъка родителят.

След развода съдът му поверява децата. Християн - тогава още дете, а сега почти мъж - и дъщеря му Силвана, която вече живее отделно, но идва, когато може.

"Честно ви казвам, ако не са децата, аз няма да се мъча", допълва Светлозар и сълзите му напират.

Християн е едва на 13 години, но вече се е превърнал в мъж. Детето е опората, ръцете и краката на баща си. Двамата оцеляват само благодарение на дарителски кампании. Без тях няма лекарства, няма храна, няма надежда. И докато болестта и всекидневието го погубват, Светлозар мечтае само за едно:

"Бих си дал и двете ръце и двата крака, но да има някой да ми гарантира, че ще мога да изляза с децата си и да правя каквото искам! За малко нормален живот бих дал всичко!"

Въпреки болката Светлозар намира сили да помага и на други. Наскоро приютил при себе си човек със същото заболяване, вече без крака и ръце.

"Една и съща съдба имаме... реших да го прибера. Искам и аз да направя нещо добро, докато мога", споделя Дончев.

Светлозар не знае дали ще издържи. Но всеки ден, когато Християн му подаде чаша вода и му се усмихне, той намира причина да опита още веднъж. Да се бори. Да диша. Да бъде баща.

Всеки, който желае да помогне на семейството, може да го направи на:

Дарителски сметки:

IBAN: BG26SOMB91301036661102

BIC: SOMBBGSF

Титуляр: Светлозар Николов Дончев

Revolut: @svetloehzp