Левон Хампарцумян: Докато обществото търпи, кражбите в държавата ще се случват

КОЙ Е ТОЙ?

Левон Хампарцумян е роден на 26 декември 1953 г.  Дипломира се като инженер-химик в Химико-технологическия институт в София. През социалистическите години работи в „Кремиковци" АД и в Централния институт по изчислителна техника. Има 6 патента в сферата на производствените технологии.

В кабинета на Иван Костов е заместник-министър на икономиката, а от 2000 г. е и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. През 2001 г. става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк". Неотдавна стана заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

- Здравейте, как ви мина лятото?

- Здравейте, мина ми на къси пасове, за кратки пътувания, но се надявам те първа покрай предстоящите почивни дни да успея да се откача и да отида да си почина в по-южна Италия, защото в северна вече валят дъждове. Ако мога поне мъничко да удължа лятото, ще бъде добре. С тези полети на нискобюджетните компании вече лесно и евтино се стига до близките европейски цели.

- Как ще коментирате заемите на това правителство, които наближават близо 20 милиарда вече?

- Когато правителството изразходва публични пари, за едно от нещата, за които трябва да говорим повече, е ефективността на изразходването на тези пари. Тук воъбще не говоря за корумпирани и некорумпирани чиновници - мен ме интересува, когато съм платил и когато определена част от моите пари са отишли да се построи път, този път поне 10 години да издържи, а кой какво бил взел вътре и какво напарвил и така нататък, това е по-малко важно. Може да ви звучи скандално, но е така, защото кой е икономическият гений, който слага границата между нормалния стремеж на всеки един индивид или на една компания да печели повече и така наречените кражби. За да бъде този проблем вкаран в ред, трябва да има контрол върху качеството на стоката и услугата и истинска конкуренция, а не измислена.

- Вие в личен план консервативен ли сте относно харчовете на личните ви финанси?

- Вижте, аз все още продължавам да плащам разни вноски, да плащам данъци, защото освен пенсията, която получавам, имам и някакъв приход. Аз работя вече 50 и няколко години, от 20-годишен. В живота си съм имал и по-хубави, и по-лоши години, подобно на всеки човек. Мисля, че съм доста добре образован, знам 2-3 езика и, слава Богу, все още съм на два крака, въпреки че съм почти на 72 г.

- Да сте жив и здрав още дълги години!

- Благодаря. но мисълта ми е, че за да имат по-добри доходи, хората трябва да имат умения, подплътени със знания. Децата, които растат обгрижени от средната класа, са добре изучени, защото за техните родители образованието има стойност. Семействата у нас са склонни да не си сменят жилището за по-широко и просторно, да не подновят старата си кола с по-нова, но да инвестират в образование на децата си. Ако на детето му се учи и може да учи, семейството му винаги ще го подкрепи в това нещо. Всеки от нас го е виждал много такива примери около себе си. В България обече има едни статистически 600 хиляди души, които нито работят, нито учат. Вероятно голяма част от тях са в сивата или черната част на икономиката и това не е добре, защото ние не сме чак толкова много и ако 10 процента от нас, които са в работоспособна възраст, но не работят и не учат, и нямат никакъв принос към обществото, но си искат медицинските услуги, ще искат и безплатно образование за децата им, ще искат сигурност, пенсии и всякакви други социални услуги. И познайте тези хора на кого се електорат! На някой, който ще им обещае, че без да правят нещо, ще им дава!

- Казахте, че в миналото сте имал и хубави, но и тежки години. Кой бяха най-тежките ви години?

- Имах години, в които съм си сменял работата, а всеки сменя работата си, защото от нещо е недоволен или пък ръководството е недоволно от него. Бил съм служител в държавната администрация и в нея човек, ако не е клептоман и клептократично настроен, му се случат такива неща, каквито се случват в казармата.

- Сериозен ли сте в това, което казвате?

- Напълно, аз поне две години и нещо прекарах в такава среда. Трудовата си кариера съм почнал на държавна работа през 1978 г. Тогава всичко беше държавно, но после попаднах във вишата администрация, бях заместник-министър на икономиката в правителството на Иван Костов с ресори - оръжейни, концесии и други.

- Аз се запознах с вас, когато бяхте шеф на "Агенцията за приватизация"...

- Да, поех агенцията през 2000-та година. Но мисълта ми е, че тези постове са неща, които не плащат много. Но пак казвам - ако си в клептократската част на спектъра, може би не е толкова лошо, но иначе се плаща малко, а отговорността е огромна! И си заложил репутацията си! Разбира се, има и държавни администратори, които не са крадливи и корумпирани.

- Как според вас можем да променим крептократсткото поведение на служителите в държавната администрация от висотата на службичката им?

- Докато обществото ги търпи и позволява, кражбите ще се случват. Ако обществото спре да търпи, кражбите ще спрат да се случват! Не е въпрос на някакви декрети и постановления , а на търпимост.

- Значи да не търсим модели - австрийски, германски, за справянето с кражбите на администрацията?

- Не, те там си имат друг морал и етика. При нас въпросът е дали обществото социално приема такива неща или не ги приема. Ако приемем, че светът днес се управлява от една популистска вълна - популисти са управляващите от Америка до където си поискате, включително и при нас е така, но не трябва да забравяме, че популистите винаги слушат гласа на народа или на народите. Нали така? И ако народът поиска по-национално ориентирана администрация, по-добро използване на публичните средства и намаляване на корупциония потенциал на средата, то на популистите нищо друго не им остава, освен да им го дадат. Не искам да обвинявам общественото мнение за всичко, но всъщност гражданското общество, общественото мнение и медиите са фонът, на който се развива администрацията. Това не са някакви хора, дошли в администрацията от незнам къде, те излизат от нас...

- Има ли бъдеще за България?

- Разбира се, че има. Повечето от процесите, които не ни харесват, те са циклични, не забравяйте това! За съжаление обаче има един проблем?

- Какъв е той?

- Че не живеем по 300 години, за да изчакаме да видим как цикрите отминават и идват други.

- Какъв е съветът ви към българското общество, за да излезем по-скоро от цикъла, който не харесваме?

- Просто трябва да има публичен натиск, нека има повече протести. Протестите не са инструмент за решаване на проблемите, а индикация за проблемите. Проблемите се решават от държавата с административни средства, с институционална подредба и така нататък. Така че бъдеще за България има! България ще пребъде!