Фотоспомени! Разкол в църквата цепи нацията

Жестока духовна криза бележи 90-те години

Смоленският епископ Нестор е сред водачите на т.нар. "алтернативен синод"

Българската православна църква преживява един от най-тежките си периоди през 90-те години на ХХ век - т.нар. "български разкол". След промените от 1989 г. в обществото назряват спорове за легитимността на тогавашния патриарх Максим. Част от духовенството и миряните, подкрепени от политици и обществени фигури, оспорват избора му от 1971 г., като твърдят, че е бил извършен под диктата на комунистическата власт.

Така се стига до разцепление - една част от свещениците остават верни на Светия синод и патриарх Максим, докато друга група образува т.нар. Алтернативен синод, който започва паралелен църковен живот, със свои архиереи, храмове и дори опити за международно признание.

Сред духовниците, застанали на страната на разколниците, е и смоленският епископ Нестор. Роден През 1925 г. в гара Костенец, със светско име светското име Никола Стефанов Кръстев. Той преминава през духовната семинария и Богословския факултет, след което приема монашество. Ръкоположен е за епископ през 90-те години и се включва активно в дейността на Алтернативния синод.

Ролята му е предимно организационна - Нестор е сред епископите, които подпомагат изграждането на паралелната църковна структура. Той участва в Богослужения, представлява Алтернативния синод в някои обществени прояви и се включва в опитите за легитимиране на групата пред вярващите. Неговото име често се свързва с по-твърдите позиции срещу Светия синод на патриарх Максим.

Разколът продължава повече от десетилетие, като разделя духовенството и вярващите. Макар Алтернативният синод да привлича известна подкрепа в началото, с времето влиянието му отслабва. В началото на XXI век, с активната намеса на държавата и след серия съдебни решения, започва процес на постепенно преодоляване на разделението.

Епископ Нестор остава в историята като една от второстепенните, но характерни фигури на разкола - духовник, който застава на страната на алтернативната структура и със своите действия олицетворява колко дълбоки са били разделителните линии в онези години.

Българският разкол показва колко тежко може да бъде наследството на политическия натиск върху Църквата и колко трудно се преодоляват разделенията. Личности като епископ Нестор свидетелстват за различните пътища, които духовниците избират в онзи кризисен момент - едни пазят верността към установената институция, а други се присъединяват към разкола, вярвайки, че така отстояват правдата.