Мюсюлманин се жалва от "Атака" в Страсбург
Български мюсюлманин пуска жалба срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради демонстрацията на "Атака" пред джамията "Баня башъ" в София преди две години.
Вели Раиф Караахмед, български гражданин - мюсюлманин, твърди, че е пряка жертва на ислямофобската агресия от страна на ръководители, членове и симпатизанти на партия „Атака", включително лично лидера й, Волен Сидеров, при нападението над молещите се пред софийската джамия „Баня Башъ" на 20 май 2011 г.
Тогава 150-200 членове и симпатизанти на "Атака", предвождани от Волен Сидеров и други функционери на партията, агресивно демонстрираха срещу звука от молитвения призив на мюезина. Това стана по време на самата петъчна молитва, основната за мюсюлманите. Демонстрацията включваше опит за заглушаване на молитвата със специално донесени за целта тонколони. Това символно насилие прерастна във вербално и физическо нападение над молещите се. Телевизионните записи отразявмат как привърженици на "Атака" скандират: "Турски мекерета!", "Терористи гадни!", "Еничари!", "Резаци!", "Фесове!", "Вън от България!", "Хайде в Анкара!", "Не ни цапайте земята!", "Спрете този срамен вой в центъра на София!", "Да изчистим земята на дедите ни!" Записите документират как един от тях реже фес, с думите: "Чувате ли ме? Сега ще ви покажем какво ще се случи с всеки един от вас!" Привържениците на "Атака" замеряха молещите се мюсюлмани с яйца и камъни, плюят по молитвените им килимчета, след което подпалват част от тях. След като нападението е започнало, лидерът Сидеров, заобиколен от активисти на „Атака" и журналисти, се обръща агресивно към полицаите и ги пита защо не задържат никого от мюсюлманите. После, видно от записите, сам се опитва да нападне един човек.
Българската държава не предоставя защита на жалбоподателя - нито превантивно, нито след факта. От една страна, Столичната община допуска провеждане на агресивната демонстрация в непосредствена близост до храма и то именно по време на молитвата. По време на атаката полицията не съумява ефективно да неутрализира агресията и тя се консумира. Впоследствие прокуратурата отказва да конституира г-н Караахмед като пострадал в образуваното досъдебно производство за проповядване на омраза, защото според българската доктрина това престъпление, чийто състав не включва резултат, няма жертви. Същевременно, производство не е образувано за извършеното физическо насилие над хора и вещи.
Нещо повече, въпреки че извършителите са заснети от телевизионни камери, засвидетелствани от полицаи на място и някои от тях са публично известни лица, образуваното от прокуратурата досъдебно производство за проповядване на омраза на религиозна основа е срещу неизвестен извършител. Нито лидерът на „Атака", Волен Сидеров, нито който и да е от членовете или активистите на партията е привлечен към наказателна отговорност във връзка с нападението.
Жалбоподателят Караахмед твърди пред ЕСПЧ, че груповата, политическа антимюсюлманска агресия, на която е жертва, съставлява унизително отнасяне, в нарушение на правото му на свобода от такова по Член 3 от Конвенцията (алтернативно, на правото му на лична неприкосновеност по Член 8), във връзка с Член 14 - гаранцията срещу дискриминация. Властта, с пасивното си, допускащо нападението поведение и с последвалия отказ да му признае правата на пострадал, е нарушила своите позитивни задължения да му осигури ефективна защита срещу тези нарушения. Спорната практика, която прегражда пътя на Вели Карахмед, като жертва на престъплението от омраза, е непряко дискриминационна, защото несъразмерно засяга именно жертвите на проповядване на религиозна/ расова омраза. Освен това, следователят, който разпитва г-н Караахмед, се отнася непочтително и тенденциозно към правата му на агресиран мюсюлманин, с което го ревиктимизира, като му показва, вместо защитно отношение, дискриминационно предубеждение. Пълната жалба се намира тук:
Нападението на джамията от 20 май 2011 г. не е изолиран акт на Сидеров и „Атака", а част от цялостна, дълготрайна ислямофобска кампания срещу езана в София и страната. Това е публично известно, в това число, добре известно на националните власти в България, но малодушно е толерирано от тях.
