Президентът Стоянов: Съединението е най-великата дата в новата ни история

На празника на Съединението президентът на България в периода 1997–2002 г. Петър Стоянов гостува ексклузивно в ефира на „Събуди се" пред Десислава Банова-Плевнелиева. Той говори за уроците от историческото събитие, за мястото на страната ни в НАТО и ЕС, за днешната политика спрямо Русия и за най-голямото чудо в личния си живот.

„Съединението и последвалата победа в Сръбско-българската война смятам за най-великите дати в новата българска история. През последната година отдаваме достатъчно внимание на Съединението, честваме го, но ми се струва, че нашите прояви са по-скоро външни", коментира Стоянов.

Той подчерта, че рядко говорим за истинските последици от този акт:
„То увеличава площта на България от 63 хил. кв. км на 96 хил. кв. км. След Съединението България влиза в пет войни. В резултат на стотици хиляди жертви и осакатени българи увеличаваме площта си едва с още 15 хил. кв. км. Тоест Съединението, без да пукне нито една пушка и без да даде нито една жертва, прави така, че България увеличава територията си с една трета."

Според него значението е и икономическо, и военностратегическо: „България след Съединението става най-значителният фактор на Балканите. За първи път сме във фокуса на Европа вече като субект на историята, а не като обект."

Стоянов припомни и думите на Чърчил в навечерието на Първата световна война – че присъединяването на България към англо-френския блок е по-важно от това на Сърбия и Гърция взети заедно.

За бившия държавен глава друга ключова последица е промяната в самочувствието на българите: „До тогава все чакаме някой да ни освободи. Парадигмата е как руска кръв и руска пот ще избавят от неволя наший паднал род. За първи път си казваме, че можем сами. Сами си направихме Съединението, сами се мобилизирахме в Сръбско-българската война и победихме – чудо невиждано."