С аплодисменти изпратиха в последния му път големия поет Кирил Кадийски

Видни български интелектуалци, писатели и преводачи почетоха вчера паметтта на големия поет и един от корифеите на превода от руски и френски у нас Кирил Кадийски. Той издъхна от емболия на 77-годишна възраст в "Пирогов". За кончината му пръв съобщи във фейсбук преподавателят по руска литература в Софийския университет проф. Людмил Димитров. На опелото на Кадийски в столичната църква "Свети Седмочисленици" професорът едва сдържаше сълзите си.
"Кирил беше един от последните бунтари и луди глави у нас", сподели за "България Днес" известният журналист и издател на сайта Фрогнюз Огнян Стефанов. Повечето от дошлите да си вземат последно сбогом с напусналия този свят именит наш поет, издател и директор на Българския културен център в Париж в периода 2004-2009г. положиха върху ковчега му бели цветя - символ на чистотата на поезията и на светлината на човешкия дух.
Сломен от загубата на своя дългогодишен близък приятел бе и изтъкнатия поет, публицист и издател Марин Георгиев. В плътно прилепнала черна рокля изпрати в последния му път Кирил Кадийски и една от емблемите на журналистиката на прехода у нас Пепа Витанова, видя вестникът.
Издателство "Колибри", издало преди няколко месеца уникалния превод на Кадийски на Дантевия "Ад" и което веднага след кончината му излезе с изключително трогателен текст за "личността и делото" на големия поет, преводач и творец с изключително будна гражданска съвест, бе представено от преводач номер едно от френски у нас - Силвия Вагенщайн, и дъщеря й Жаклин Вагенщайн, организатор на култовия фест "Синелибри". Силивя Вагенщайн не сдържаше сълзите си и влезе в храма за траурната церемония заедно с друго голямо име в превода от френски в България - Галина Меламед.
От политиците бе дошъл да отдаде последна почит на покойния лирик бившият кмет на Плевен Найден Зеленогорски. "Познавам Кирил Кадийски покрай културни проекти на община Плевен. А и самият аз имам отношение към поезията", каза за "България Днес" Зеленогорски.
От името на Министерството на културата на опелото се отчете един негов екскадър - литературният критик, музеен специалист и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на Алма Матер Алберт Бенбасат, който веднага след промените - през 1991 г., оглави Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства в Министерството на културата /до 1995г./, а по-късно зае поста началник управление със същото лого в културното ведомство.
"Кирил Кадийски бе царят на метафората в българската поезия и творец, достоен за Нобелова награда", единодушни бяха негови събратя по перо.
След края на заупокойната служба всички културтрегери изпратиха с ръкопляскания към "вечния му дом" един от последните "смутители на духовете" в поезията и обществения живот у нас.