Най-тежката катастрофа в България: 26 жертви и десетки ранени остават незабравима рана

Преди близо шест десетилетия България става сцена на най-жестоката автобусна катастрофа на Балканите. В неделна утрин автобус, превозващ жители на селата Дружево и Миланово, излиза от пътя и се сгромолясва в 40-метрово дере. Загиват 26 души, а над 30 са ранени. Случаят остава почти премълчан – в тогавашния печат се появяват едва няколко реда за трагедията, която съсипва цели семейства.

Днес, почти 60 години по-късно, оцелели и близки на жертвите продължават да разказват за болката, която не стихва.

Славчо Георгиев от село Дружево никога няма да забрави деня, в който губи любимата си Данче. „Отивахме на сватба – нашата сватба. Тя загина на място. Аз вместо младоженец лежах девет месеца в болница, счупен и съсипан", спомня си той.

Същата участ застига и 16-годишната тогава Цветана Иванова, която оцелява след месеци в гипс и операции, но губи майка си. „Разбрах, че е починала едва на 38-мия ден. Бях дете и останах без нея завинаги", казва тя със сълзи.

Други също носят белезите на катастрофата. Николина Ангелова губи брат си, едва на 28 години. Методи Богданов от Миланово остава сирак на 2-годишна възраст, а снимка и разкази на майка му са единствената следа от баща му. Румяна от Дружево също не помни своя татко – била е само на 6 години.

Причините за трагедията и до днес предизвикват спорове – говори се за несъобразена скорост, преумора, дори алкохол. Оцелелите си спомнят, че шофьорът е бил на тържество до късно вечерта преди инцидента. Впоследствие той е осъден на 14 години затвор.

Но болката на близките остава, а заедно с нея и горчивата равносметка – че уроците от миналото сякаш не са научени. Само за първите седем месеца на тази година у нас вече са загинали над 240 души по пътищата, а ранените са близо 4700.

„Сега е още по-страшно. Младите се качват на коли без опит и самоуверено смятат, че са безсмъртни. А не е така", предупреждава Методи Богданов.

„Винаги трябва внимание, никога алкохол зад волана. Но хората не си взимат поука. Затова трагедии ще има и занапред", добавя Славчо Георгиев, който и до днес носи болката от изгубената си любов.