Какво ще стане ако не говорим един ден

Какво ще стане, ако не говорим един ден?
Ако един ден просто... замълчим? Без думи, без обяснения, без нужда да запълваме тишината. Ще останем само ние — не онова, което казваме, не онова, което се опитваме да бъдем, а това, което сме, когато никой не ни гледа.
В тишината започваме да чуваме. Себе си, телата си, шумовете на ума, които иначе заглушаваме с разговори, музика, нотификации. Мълчанието не е липса — то е пространство. Пространство, в което истинските неща изплуват на повърхността: страховете ни, напрежението, нуждата от бърз отговор или смисъл.

Без говорене денят става друг. Забавя се. Движенията придобиват тежест. Усмивките значат повече. Присъствието се усеща, не се казва. Не можеш да се скриеш зад думи. В този ден можеш да забележиш хората, природата, себе си. Да видиш как говориш без думи и как светът отговаря обратно.

Ще е трудно. Неловко. Може би тревожно. Но в това мълчание има сила. Това е денят, в който си напълно тук — не да обясняваш, а да бъдеш.