Николай Терзиев, който обучава кучета в търсенето на отрови: Връзката на животното с водача е най-важна

Имам две немски овчарки - Барс и Буда, които вършат чудесна работа

Кой е той

Николай Терзиев заедно със своите кучета Барс и малкия Буда са част от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Барс, Буда и Николай спасяват редки видове птици като египетски лешояд и царски орел. Със силното си обоняние Барс, както и малкият Буда успяват да намерят всякакви отрови и да спасяват множество птици. За съжаление, Терзиев е притеснен, че почти никога не се стига до човека, който е сложил отровата.

- Г-н Терзиев, как ще коментирате случая с кучето Рая, което залови 206 кг кокаин?

- Браво, браво. Знам за случая! Това е чудесно. Браво на Рая и на водача й. По принцип има доста сходства между обучението на куче, което да търси отрови, и на куче, което да търси наркотици. Важното е обонянието на животното да се тренира всеки ден. Може да го обобщим, че работата се разделя на три части, без значение какво куче ще си вземете, с каква цел, дали ще бъде за търсене на наркотици, за експлозиви или за отрови.

Първата част е изключително важна. Това е връзката на водача с животното. Това е причината, поради която винаги имате един водач на едно куче, тоест нямате двама водачи. И в полицията, и в Агенция "Митници", когато едно куче се зачислява на някой от служителите, това куче се зачислява само на него, не на двама или на трима. Причината е, че кучето трябва да може да изгради много силна връзка с водача си. Това е много ключово за начина, по който животното работи. Ако няма силна връзка между тях, работата куца. Когато кучето се чувства като част от семейството, тогава работата върви много добре.

- Каква е втората част от обучението на куче в търсенето на отрови?

- След като бъде изградена силна връзка между водача и животното, следва самото обучение. То може да трае 2 -3 месеца, а може и да отнеме повече, ако връзката между водача и животното не е толкова силна, колкото е нужно за едно ефективно обучение. Това е само в началото. Впоследствие всеки ден трябва да се отделя време, поне по няколко часа, за да се тренира.

Например при нас винаги се започва с малки количества гнил белтък, мърша, впоследствие минаваме към малка мъртва птица, парченца от птица, а после вече започваме с това да надушват отровите. Така откриват птици, които са били отровени. Обучаваме да душат самите съставки на дадени отрови.

Третият етап е да научите кучето да не яде намереното от него - било то отровена и вече мъртва птица или капана с отровата. Това е изключително важно и сложно, защото при нас, които се борим с отрови, смъртността на кучетата е втора по честота. На първо място загиват кучето, които надушват експлозиви - най-често стъпват върху мини. Но това е в бойна среда. При нас се случва кучето да изяде откритата от него храна, която е напоена с отрова. Затова трябва да бъде научено да лае, а не да сяда, както е при животните, които са обучени да търсят експлозиви.

Ние предпочитаме да лаят, защото, ако са в гората и нямате видимост, животното седне, аз не знам, че е седнало. Не мога да разбера, че е надушило нещо. То трябва да лае, за да знам, че е открило нещо. Когато това вече го може, главното обучение е приключило, но не и всекидневните тренировки.

- Колко кучета имате в момента?

- Имаме две кучета. Двете са немски овчарки. Едното куче е по-възрастно, той вече е на 10 години. С него почти не работим, защото поостаря. Казва се Барс. Кръстен е на прабългарския бог Барс. Барс наричат и снежния леопард в Централна Азия. Идеята да го кръстим така е, че бог Барс е нещо като Бога съдник. Той е посредникът между боговете и хората. Малкия Буда го взехме миналата година, той е наследникът на Барс, защото, както казах, Барс вече поостаря. Буда също е немска овчарка. Името му идва от това, че го взехме от Будапеща, но и от бог Буда.

- Какви отрови могат да надушват? Примерно Барс колко отрови може да надуши?

- Може да надуши карбофлоран, може да надуши флорат, може да надуши също ланат, може да надуши също и някои коктейлни отрови - смесени отрови. Случва се дори да помирише съставка на дадена отрова в нещо. Само това говори много за обонянието му.

- От колко време се занимавате с обучения на кучета, които да дирят отрови?

- Ние десетина години го работим това нещо и мога да ви кажа, че предполагам няма да прозвучи скромно, обаче ежедневно се провалям в тази работа. Толкова много усилия влагаме, толкова много средства и усилия в създаването на тези кучета, а нямаме нито един разрешен случай в България с отровени животни. Всяка година на няколко месеца имаме отровен случай, стигаме до тази част, която полицията трябва да го разкрие, и просто удряме бетонната стена. Тези разследвания са трудни за разрешаване.