Художникът на лева за еврото: Краят на един път е начало на нов

Преходът от лева към еврото вече е почти факт, а страната ни направи историческа крачка, която предизвика силни реакции в обществото. Но един глас, макар и по-тих, има особена стойност - този на човека, който оформи лицето на българския лев. В подножието на Кюстендилската гора живее проф. Кирил Гогов - художникът, дал визията на банкнотите ни.

"Посрещам ви на края на пътя. Аз съм на края на пътя, държавата е на края на пътя", заяви професорът в предаването "На фокус" по Нова тв в уединението на планината.

За него преходът към нова валута не е причина за тревога:

'Краят на пътя трябва да е ново начало. Според мен вълненията ви са ненужни. Защото какво значение има – евро ли е, долар ли е? Вътрешният смисъл остава същият."

Носталгията по лева за него е по-скоро естетическа, отколкото практична – горд е, че банкнотите му са били сред най-красивите в света. Но не търси слава.

"Не спекулирам с това, че съм последният автор на българските пари. Не съм отворил сергия на пазара, за да разписвам банкноти срещу заплащане."

Спомня си как е пресъздал образа на Паисий Хилендарски без да разполага с фотография – използвал медальон от Търговишката църква, а портретът създал заедно с Валери Александров.

Пари не пази - нито в буркан, нито в каса.

"Каквото съм имал - съм го сменил за това, което ми е трябвало." Инфлацията измерва не в проценти, а в крачки до пазара - от 30 на 50 лева за същия маршрут.

Като съавтор на националния герб, Гогов не скрива разочарованието си от компромисите:

"Проблемът беше короната – системата не можа да я преглътне. Короната, която сега виждаме, е нова, компромисна. А това не ѝ прави чест."