Първият референдум у нас: Кръчма или сладкарница?

Стамболийски прави първия референдум

11 допитвания са правени от Освобождението до днес

Кръчма или сладкарница? Това е най-колоритният, но и засягащ бита и културата на българина референдум, организиран у нас. Това се случва през 1947 година. Шестото Велико народно събрание гласува Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството, разбира се, по съветски образец. Заведенията ще пускат кепенци по волята на народа, отсичат великите депутати. "За затваряне" и "Против затваряне" ще пише на бюлетините. "Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в населеното място трябва да бъдат затворени", постановява законът.

Така със замах се решава проблемът "избори - чашка", който е още от Алеково време. При 60 на сто "за" кръчмите хлопват порти. Разрешава се само по една питиепродавница на 800 души, а в селищата с над 30 000 жители 1000 клиенти ще се блъскат под един покрив. В закона обаче е допуснато недоглеждане. "След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни питиета е основната търговска дейност, а на онези, в които тази продажба е странична и допълнителна дейност, се забранява продажбата на спиртни питиета", гласи член 20. Съдържателите газят народния вот и смесват лимонадата с ракия, установяват контрольори. През 1952 г. алинеята е поправена с указ и сухият режим е затегнат.

25 години по-рано Александър Стамболийски е политикът, който инициира първия референдум в новата история на България. Това се случва през 1922 година, а въпросът, който се задава на народа, е трябва ли министрите от кабинетите на Гешов и Малинов, довели до двете национални катастрофи от Междусъюзническата и Първата световна война, да бъдат съдени и наказани. Отговорът е "да" и според историците е постигнат чрез натиск над опозицията и трикове като това цветът на бюлетините бил бяла за виновен и черна за невинен, което довело до това 74% от гласувалите да пратят министрите на спецсъд. Спасява ги Деветоюнският преврат през 1923 година, който сваля Стамболийски от власт.

След Освобождението управниците са искали мнението на народа четири пъти. Проведени са едва 3. Още през 1878 г. Драган Цанков предлага допитване за формата на управление, но въпросът се урежда с Берлинския договор и приемането на Търновската конституция, така че до него не се стига.

През 1890 г. политиците изработват Закон за допитване до народа по общински работи. Ако трябва да се вдигне училище, да се прокара водопровод или да се сключи заем, населението може да поиска референдум. Кметът на съответната община е длъжен да разгласи въпроса и да осигури условията за гласуване.

Заради съпротивата на Александър Стамболийски, Драган Цанков и други партийни лидери не се приема предложението за референдум и през 1914 г. - дали България да участва във войната и на чия страна. Така през 1922 г. се прави първото реално допитване за вината на министрите и последвалите национални катастрофи. Те са арестувани и обвинени, но след преврата освободени.

През 1941 г. инициаторите на референдум за неутралитет на България са пратени в затвора, а държавата взема страната на фашистка Германия. През 1946 г. се прави референдумът срещу монархията и малкият Симеон е прогонен със сестра си и майка си.

На 8 май 1971 г. Народното събрание решава новата Конституция на НРБ да бъде приета с референдум. Референдумът е насрочен за 16 май, един ден е отделен за преброяване на листчетата, после е предвидено всенародно веселие. "Провъзгласяването на приетата от народа нова Конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.", сочи член 12 на закона. Така правилният резултат е обявен предварително В слънчев пролетен ден 99,7 на сто от избирателите отиват при урните. Във вторник, 18 май, зала "Универсиада" диша тържествена атмосфера. Тодор Живков се изправя на трибуната и казва, че всички у нас и в чужбина, приятели и врагове, знаели изхода от референдума. "Иначе не можеше и да бъде!", отсича Първия и разяснява: "Отношението на народа по такива въпроси не се изработва нито през последните 24 часа, нито през последните месеци".

През 1983 г. е приет поредният Закон за допитване до народа, с който се определя редът за провеждане на референдуми. Той обаче си остава на книга, защото дойде превратната дата 10 ноември 1989 г.

В най-новата ни история също са правени няколко опита за референдуми. Президентът Плевнелиев инициира референдум за избирателните права на българите. Преди да стане политик, Слави Трифонов също имаше много идеи за допитвания, като се започне от въвеждането на мажоритарна избирателна система и се стигне до АЕЦ. Една от тях се реализира, но резултатите не бяха признати поради недостатъчния брой гласували граждани.

Страни, в които решават с референдуми

И днес има държави, в които референдуми се правят постоянно. Една от тях е Швейцария - най-известната с пряката си демокрация, където постоянно провеждат референдуми на национално, кантонално и местно ниво.

Останалите: Италия - редовно провежда референдуми по законодателни въпроси, Ирландия - конституционните промени задължително преминават чрез референдум, Нова Зеландия - провежда референдуми по социални и политически теми, Австралия - всички промени в конституцията се одобряват на референдум, Великобритания - през 2016 г. проведе референдум за напускането на ЕС (Брекзит), Испания - референдуми се провеждат както на национално, така и на регионално ниво (Каталуния), Канада - два референдума за независимостта на Квебек (1980 и 1995).