Тато, царят и Бойко изгряват на една сцена!

• Иван Добчев с провокативна постановка
• Пърформансът "Похищението на България" се базира на стихове и политически памфлети на поета Ани Илков

Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов, Антон Югов, Желю Желев, Сергей Станишев и още куп сегашни, минали и още по-минали политици се качват заедно на сцената. Всички те са част от спектакъла "Похищението на България".

"Постановката е своеобразен пърформанс. Всичко е като някаква импровизация. Започва от поемата на Ани Илков "Мир на твоя прах". Нейният герой пристига в селото, влиза в църквата, която е ограбена... И след това завръщане, предизвикващо репликата към Дебеляновото "Да се завърнеш в бащината къща", започват да се разгръщат памфлетите". Това каза за "България Днес" по повод премиерата на "Похищението на България" на сцената на "Сфумато" култовият режисьор Иван Добчев.

Маестрото добави, че това е третото му поред "режисьорско паломничество" в поетиката на Илков. "То е израз на интуитивното ми родство с този поет", споделя Добчев.

"Ани е поет с душата на Ботев. И той като него не се сдържа да гледа хладнокръвно как нашите пишман политици се гърчат и овъртолват всичко, до което се домогнат. Поетиката на Ани Илков – памфлетиста, е по ботевски ожесточена и екстатична и в нея ще ви облъхне въздухът на нашите политически вихрушки от така наречения Преход и те ще ни завеят в онова негово "село оглупяло със изгнил улук", където като "сенки бродят" гротескните карикатури на Антон Югов и Тодор Живков", описва структурата на постановката Иван Добчев.

По думите на режисьора обаче те няма да присъстват в театралния пърформанс като персонажи, изиграни от актьори, а като портрети. За маестрото техни "наместници" в спектакъла са Георги Първанов и Сергей Станишев, Желю Желев и Бойко Борисов, Бриго Аспарухов и Симеон Сакскобургготски. В тяхната компания ще се яви обаче и един "нов Мунчо /Едвин Сугарев/ - със своята самотна гладна стачка и напускането на СДС, оказал се пълен с ченгета.

Самият автор на стиховете и памфлетите, голяма част от които публикувани във вече несъществуващия вестник "Седем" и в "Литературен вестник", разкри пред "България Днес", че Сугарев, с когото са дългогодишни приятели и съратници още от края на 80-те години, е присъствал на една от репетициите и е останал доволен как е интерпретиран в "Похищението на България". "В пърформанса е включено и едно стихотворение на Еди", допълва Ани Илков.

"Нямам никаква претенции към жанра на постановката и към избора на актьорите. Не съм имал изисквания към Иван Добчев в това отношение. Не съм се намесвал изобщо. Всичко в спектакъла е негово творческо решение. Иван Добчев е самостоятелен творец и едва ли би приел намеса. Това е изцяло неговата версия. Но аз като автор, разбира се, съм пристрастен", довери още поетът, публицист и дългогодишен преподавател в Софийския университет. Илков поясни, че всичко започнало от "едно ателие и една папка с негови текстове", които Добчев е раздал на млади хора "да импровизират, за да подбере актьорския състав".

"Ругатните в памфлетите не са към комунизма, а към провала на управлението след Иван Костов, царското завръщане, тройната коалиция... Стига се и до наши дни, Добчев е намерил начин да хвърли мостове и към нашето съвремие", посочи за "България Днес" Илков.

"Това е политически спектакъл, който няма директен и ясен реалистичен ключ. Такава е и моята поезия. Не е реалистична. Памфлетите ми са много яростни, а някои от стиховете, погледнати от наши дни, може да изглеждат истерични. В спектакъла са отразени и надеждите, и покрусите на нашето поколение, свързано с 1989 г. Герои са всъщност моите текстове", поясни още Ани Илков.

Поетът издава, че финалът на "Похищението на България" е "много мрачен", защото "времето, в което живеем, е мрачно".

"Злото не си отива. То се завръща постоянно и сякаш има една и съща случка, която се повтаря", казва с горчивина поетът.

Иван Добчев добавя, че когато чете творби на Ани Илков, се сеща за своя любима пиеса, която така и не успял да постави много години.

"Казва се "По въже над Ниагара" от перуанския драматург и режисьор Алонсо Алегрия. В нея главният герой ходи по въжето. Публиката стои втрещена, той спира на средата на въжето над Ниагарския водопад, сваля от раницата си газов котлон, тиган, прави си яйца, изяжда ги, прибира всичко и продължава нататък. Не пада. Затова си мисля, че много често в поезията, в нещата, които пише Ани Илков, върху които съм направил спектакъла "Похищението на България", има някаква невъобразима склонност към емпатия. Да влизаш в този, за когото пишеш, да почнеш да мислиш като него. И да вадиш неща, които са абсолютно невъзможни и които нямат някаква сюжетна логика", посочва най-характерните според него особености на творчеството на Ани Илков режисьорът.