"Щурците" - легендите никога не умират

Отлетя и барабанистът Георги Марков

Майката на Кирил Маричков измислила името на групата, да е символ на свободния музикант

На 73-годишна възраст от този свят си отиде още един от емблематичните музиканти на "Щурците" - барабанистът Георги Марков. Преди него, в края на 2024 г., при нелеп инцидент пък почина и вокалът на великата група Кирил Маричков.

"Само аз останах жив от "Щурците", но песните ни ще останат вечни и след нас", казва Владимир Тотев, който днес живее извън столицата.

Историята на групата е любопитна и свързана и с много други музиканти.

Преди да се появят "Щурците", Кирил Маричков свири в "Бъндараците". По това време всички са студенти и приемали групата като хоби. Свирели "Бийтълс", "Ролинг Стоунс". А Кирчо искал да правят собствени песни и с барабаниста Пепи Цанков се опитвали да убедят братята, че трябва да имат свой репертоар. Бъндарака обаче казвал, че няма да направят по-хубави парчета от тези на "Бийтълс" и затова по-добре въобще да не се пробват. На голям концерт в зала "Универсиада" в същото време се появява група "Слънчевите братя", които пеели много добре, но и те изпълнявали само кавъри. Сред тях е Пеци Гюзелев, с когото от приказка на приказка открили общото желание за създаване на авторски парчета. Към Кирил Маричков, Пепи Цанков и Пеци Гюзелев се присъединил и Веско Кисьов, който също бил в "Слънчевите братя". Така четиримата решават да направят нова група.

Идеята за името "Щурците" е на майките на Маричков и Гюзелев. Казали, че е подходящо, защото в българския фолклор щурецът е символ на свободния музикант, разказва Кирил в книгата си. Като свое бойно кръщение приемат свиренето на 8 декември 1966 г. на студентския бал във ВИТИЗ. Когато отишли в Концертна дирекция да се представят като новата група "Щурците", срещнали сериозна съпротива. Срещу тях седял навъсен директор, който ударил по масата, фасовете от препълнения пепелник се разхвърчали навсякъде, и ги отрязал с думите: "В България никога няма да има такава група. Прилича на онези - бийтълсите, ливърпулските рошльовци." Тогава неправилно ги превеждали като бръмбари.

Момчетата решили да прибегнат до хитрост. Отишли в БНР и предложили да се направи конкурс, за да се измисли име на групата. Осигурили им и студио да запишат първото си парче "Песен без думи", както и още две-три инструментални песни. Гинка Станчева и Коста Цонев прочели анонса за конкурса - "Драги слушатели, приятели, пишете ни, изпращайте своите предложения за име на този млад естраден оркестър". Направили сериозна организация, получили се 10 000 писма с предложения, сред които и много смешни. Били изброени всички видове птици - синигери, гарги, кълвачи, славеи, всички видове китари - златни, червени, зелени, електрически. Имало и превзети като "Монасите на електрическия резонанс". За името "Щурците" се получили 300-400 гласа и то спечелило. Групата е кръстена през февруари 1967 г., когато се слага и началото на бандата.

От Концертна дирекция вече нямало как да променят името и организирали пробно турне. По летните театри се събират огромни тълпи и икономическият мотив се оказва по-силен от идеологическия. Но все имало предупреждения да внимават, да не пеят на английски. Същата година участват на "Златният Орфей", където заедно с Георги Минчев изпълняват песента "Бяла тишина". Тя взема първа награда и става мелодия на годината. През есента правят записите за първата си грамофонна плоча с четири песни, която излиза в началото на 1968-а. В нея влизат "Веселина", "Звън" и други.

Въпреки че имат вече свои песни, винаги пеели и някои чужди на английски, които им създавали неприятности. Проблеми имали дори и с български изпълнения. Във времето многократно са спирани концерти на групата, случвало се и да не им плащат като поредна санкция.

През лятото на 1969 г. е и първата промяна в състава на групата. Тогава на мястото на Веско влиза Константин Атанасов, който свири с останалите до 1974 г. През 1972 г., когато се уволнили от казармата и се събрали отново, обстановката вече била "променена". Можело да има "някакъв" рок, но много цензуриран. На мястото на Пепи Цанков на барабаните идва Атанас Атанасов. През 1974 г. към групата се присъединява пианистът и цигулар Борислав Панов-Боти, а зад барабаните застава Георги Марков. Девет години след създаването на групата тя има записани над 40 песни, повечето от тях издадени на малки грамофонни плочи - четворки или сингли. През 1976 г. "Щурците" записват първия си дългосвирещ албум. Тавата излиза с тираж 56 000 броя и се разграбва за няколко дни. Пускат и втори тираж с 40 000 бройки.

След едно от поредните си турнета зад граница групата прави концерт на сцената на летния театър в София. Докато изпълняват Down The Road на "Канзас", при тях се качват около 20 милиционери, правят шпалир между хората и спират тока и концерта. На следващия ден "Щурците" отново са наказани и забранени. Спират се турнетата, спира се излъчването на песните им по радиото. Борислав Панов решава да се оттегли и на негово място през 1976 г. в групата влиза Валди Тотев, който току-що се е уволнил от казармата. След това започва и второто, най-успешно десетилетие на бандата.

"Оцеляхме благодарение на публиката и Бог. Поклон завинаги на всички, които са били с нас през годините", казва Кирил Маричков на поклонението на Петър Гюзелев. След това си отива и той. А преди дни и другият член на великата група Георги Марков.