53 г. живот за канибал, оцелял в самолетна катастрофа

16 души оцеляват 71 дни в ледените Анди след инцидента

Пневмония уби в края на март героя Алваро Мангино, топял лед с тялото си

Да яде човешки трупове или да умре от глад, след като оцелява в самолетна катастрофа. Това е най-тежката дилема, пред която е изправен ръгбистът Алваро Мангино, след като самолетът, с който той, 18 негови съотборници и още няколко десетки души летят, се разбива на 3600 метра надморска височина в Андите.

Във въпроса на живот и смърт Алваро избира живота и започва да яде човешка плът. Избор, който му дава още 53 години живот и вместо през далечната 1972 г. той си отива от този свят в последните дни на март 2025 г. Мангино е сред 16-те оцелели при страховитата катастрофа в планините в Южна Америка.

На 13 октомври 1972 г. самолет, летящ от уругвайската столица Монтевидео към Сантяго в Чили с 40 пътници и 5 души екипаж, се забива поради неопитността на един от пилотите в планински връх. Младокът авиатор управлява аероплана по време на инцидента, като погрешно решава, че вече са преминали планинските хребети и започва да се спуска към това, което смята за летището в Сантяго. Пропуска да забележи показанията на уредите, които му показват, че още е твърде далеч, а облаците крият планинските върхове, над които реално лети самолетът. Мигове преди удара пилотът забелязва върховете и се опитва рязко да набере височина, за да избегне стълкновението, но не успява. Самолетът се забива в планината на 3600 метра височина, при което двете крила и част от опашката се откъсват и изхвърчат. Останалата част от корпуса на самолета се изстрелва с приблизително 350 км/ч надолу по склона и след 725 метра се забива и спира в могила от лед и сняг. По чудо оцеляват 33-ма души, за които суровите премеждия тепърва започват.

Блокирани сами в пуст, заснежен планински район на Андите на 2700 метра височина, оцелелите нямат нито храна, нито вода, нито изгледи някой скоро да ги намери. Нощните температури падат до минус 30 градуса, което ги принуждава да си правят импровизирани подслони, за да не измръзнат до смърт. Диви животни, които да бъдат убити и използвани за храна, няма. А дори и да имаше, оцелелите няма с какво да ловуват. Пред тях се появява една-единствена възможност за оцеляване - да ядат телата на загиналите, за да не умрат от глад, изтощение и студ. Така стават канибали по неволя. 17 души, които оцеляват след удара в планината, не издържат на суровите условия, така че едва 16 души доживяват деня на спасението.

Мангино, който чупи крак при катастрофата, се изявява като един от най-самоотвержените хора. Въпреки състоянието си той пълзи по заледената повърхност и топи сняг и лед с тялото си, за да имат оцелелите вода, която да пият. Така пътниците оцеляват 61 дни, преди да решат да изпратят трима души да търсят помощ. Доброволците, които са в най-читаво състояние, се отправят на спасителна мисия и на десетия ден успяват да намерят хора. На 72-ия ден спасители достигат мястото на катастрофата и прибират оцелелите.

След катастрофата Мангино, който по онова време е на 18 г., се мести да живее за няколко години в Бразилия. По-късно се връща в родния си Уругвай, където работи като инженер по климатизация и става баща на четири деца.

В книгата "Снежно общество", вдъхновила едноименния хитов мини сериал на "Нетфликс", номиниран за "Оскар", Алваро описва решението да изяде своите спътници, като "най-трудното решение, което е взимал в живота си". Този избор му дава още 53 г. живот, докато пневмония не го убива на 29 март 2025 г. Вместо на 18 г. той си отива на 71 г. А приживе всяка година на 22 декември се събира с другите все още живи оцелели от катастрофата, за да отбележат деня, в който започват втория си живот.