Актьорът Ивайло Захариев: Новата ми роля е на депутат

Не бих влязъл обаче в политиката

Кой е той

Ивайло Захариев е натиснал репетиционния педал и влиза в "Избори до дупка" - пиесата на Бранислав Нушич, която готвят с колегите му в театър "Искри и сезони", с променено заглавие "Избори чукат на вратата". Между работните ангажименти актьорът успя да спести време и за кратка, но сладка почивка със съпругата си Станислава.

Захариев е роден на 4 октомври 1984 г. в гр. София, завършва НАТФИЗ през 2007 г. Стана национално известен, а и по света, тъй като сериалът се продаде почти във всяко кътче на земното кълбо, като Марто от "Под прикритие". Участвал е в "Пътят на честта", "Опасни шматки" и други филми.

- Иво, загатна тези дни със селфи с Тончо Токмакчиев, че работите заедно по нова пиеса, разкажи повече, моля.

- Започнахме репетиции в театъра на Искра Радева "Искри и сезони". Спектакълът е със заглавие "Избори чукат на вратата", по Бранислав Нушич. Колегите, с които създаваме постановката, са Тончо Токмакчиев, Теменуга Первазова, Тео Елмазов и самата Искра Радева. Режисьор е Георги Кадурин. Аз съм адвокат, който няма желание, но неговата партия го тласка да го направи депутат. И по тази причина сме в пререкания с героя на Тончо, който също влиза в изборната надпревара, и така се появява конфликтът между нас.

Това е чиста комедия, политическа сатира. Макар да е сръбски автор, има го усещането, че може да е история, случила се у нас, защото става дума за балкански манталитет.

- Какво мислиш тогава за нашите протести на фона на това, което се случва в Сърбия?

- За съжаление тук доста се размиха нещата, защото проблемите, които сега са наболели в обществото, са интерес на част от политиците, други проблеми са интерес на друга част от политиците. И няма обединение към справянето с едни проблеми и протестиране срещу други. Може би затова нямаме такава вълна, каквато виждаме у съседите.

- Какво трябва да се случи, за да защитават хората интересите си с подобен мащаб?

- Когато бяха големите протести през 2013-2014, много неща се бяха натрупали, за да се стигне дотам. Засега я няма тази нова акумулация на обществено недоволство, което да изкара масово хората навън. Може би, защото има политици на места, които си вършат работата, и това дава някаква надежда.

- В Сърбия тръгва от трагичен инцидент на жп гара, тоест няма малко или голямо събитие, защото всичко е важно, стане ли въпрос за живота на хората или добрия стандарт.

- Ние страдахме дълго време от това омешване на силите, да нямаме стабилно правителство. И сега, макар да не харесвам избраните политици, имам вяра, че е по-добре да се постигне някаква стабилност, за да се отсеят "добрите" от "лошите".

- Трябва ли по-често да се протестира, здравословно някак, за да държим избраниците в напрежение, да се стараят, да внимават?

- Протестът е гражданският инструмент да покажем недоволство, важността на някоя тема. Колкото по-често ние, които имаме интерес даден проблем да се реши, го правим, толкова по-добре - да излизаме на улицата, не да чакаме. Няма кой друг да го извоюва освен нас.

- Някога би ли се съгласил да се включиш в политиката, ето, играеш депутат?

- Канили са ме да стана част от определена партия, но засега отклонявам учтиво. Защото не се виждам в такава светлина, политическият език е по-различен и се опасявам, че по-скоро бих бил използван, отколкото да свърша нещо значимо. И това не го казвам заради хората, които досега са ме канили, а заради изконни неща в политиката - корупция, интересчийство.

- Сигурно е много забавно на репетициите с Кадурин?

- Много се радвам, че имам тази възможност да репетирам с Георги Кадурин. Неговото тънко чувство за хумор е много специфично, играе с една лекота, ирония в ролите си, която предава и в режисурата. Разказва страхотни истории в комбинация с Тончо, двамата така се захласват да предлагат разни неща, че става такъв смях, едва се събираме. Надявам се да предадем този хумор и на публиката.

Премиерата е през май. Има три премиерни дати Ц 8, 9, 10 май. Преди това искам да поканя вашите читатели на 23 март - играем представлението "Чудомир", по текстове на Чудомир, ще гостуваме с Дупнишкия театър в Театъра на българската армия. А на 3 април играем "Г-н Ганьо Балкански" на Георги Данаилов в "Сълза и смях". Радвам се, че това е поредният спектакъл на български автор, в който играя. Предстои и "Милионерът" на Йордан Йовков, все класика, какво по-хубаво от това! В него участват Ивайло Калоянчев, Ани Михайлова, Таня Кожухарова, Веселин Цанев, режисьор е Иван Тодоров. Тичам от едната репетиция на другата, после взимам децата от училище, водя ги на тренировки, но се радвам, че успявам, защото тази отговорност като баща, ми е много важна.

- Бяхте в Пулия със съпругата ти Станислава преди дни, как прекарахте?

- В Бари опитахме бургер с октопод. Не бях ял такова нещо - някакви пипала да ти излизат от сандвича, странно беше. Ходихме и да ядем от морските дарове, които там са в изобилие, защото това е известна дестинация именно с морските си дарове. Вкусихме прясно уловени морски стриди и таралежи, сурови. Тъй като тече репетиционният процес на два спектакъла, нямахме много време, но си направихме ободряваща почивка. Успяхме да разгледаме и този музеен град Алберобело, популярен с много стари, запазени къщи. Казват, че характерната им форма има връзка с това да спестяват от данъци, така че това желание на хората да живеят по-леко и необезпокоявано от държавата, не е нещо ново. Аз също съм привърженик на дясната политика и това държавата да не се намесва много в работите на хората.

- Задава се нов сезон на "Под прикритие", какво очакваш?

- Много ми е любопитно какво ще направят колегите, дано задържат нивото на първите сезони, дори ако успеят да го надскочат, ще бъде супер. Всички ние като зрители ще очакваме много, защото сериалът остана като емблема на добро кино, зададе стандарти и се надявам да ни разкажат интересна история в новия сезон.

- Наближава Великден, как да празнуваме този празник?

- За мен Великден е много важно напомняне за великата жертва, която Бог е направил за нас. За да почетем този празник, трябва да се замислим сериозно колко наистина е голяма тази жертва и да не приемаме с лекота прошката, новия живот, който ни е обещан, а да го ценим. Това е и една от причините да искам да помагам на другите хора - наркозависими или други каузи, да бъда тази протегната ръка, която е била протегната за мен. И Великден е един такъв момент, да се смирим пред Бог и да оценим, че нашият живот може да бъде много по-добър само с Него, само заради Него.

- И в това визуално време трябва да сме особено нащрек, защото Исус Христос каза: "Бдете"...

- Много трябва да внимаваме с новите технологии, не че те сами по себе си са опасни, а нашата човешка природа ни кара да се увличаме по бързата емоция, лъжливата информация. Технологиите са още един начин тази наша слаба човешка природа да се проявява - желание за бързо удоволствие, бърза информация, без да проверим дали е истина или не. Аз съм привърженик на изкуствения интелект, но това е друго. Пак опираме до самоконтрол - какво правиш с живота си. Личната отговорност е важна - да внимаваме какво споделяме, да проверяваме какво четем и да не изпадаме в излишни битки в социалните мрежи.