Пианист №1 в света Ричард Клайдерман: Обичам българските мелодии

Легендарният френски пианист Ричард Клайдерман ще има концерт у нас.

В "Събуди се" по Нова тв той споделя, че обича да свири български парчета.

Ричард Клайдерман - музикантът, познат във всяко едно кътче на света. Книгата на световните рекорди „Гинес" го провъзгласи за „най-успешния пианист в света", почитателите му го наричат „принцът на романтичното пиано", а числата на успеха звучат така – 200 златни и 70 платинени албума и напълно разпродадени концерти по цял свят, съобщи Нова.

Преди 72 години в Париж се ражда Филип Паже. Баща му е учител по пиано, а вече на шест малкото момче чете ноти по-умело от букви. На 12 г. той започва да учи в консерваторията и печели първите си награди.

Съдбата обаче е решила друго. Баща му се разболява тежко и той не може да издържа финансово сина си. За да изкарва прехраната си, Клайдерман започва работа в банка и като корепетитор на големи френски музиканти. Винаги е казвал, че не иска да бъде голяма звезда. Но точно това предстои.

„Търсихме пианист, който да интерпретира последната ми композиция „Балада за Аделин". Така разбрахме за един млад, красив и талантлив пианист. Прослушах много пианисти, но младият Филип Пажес на 23 събуди интереса ми. Той беше чаровен, леко притеснителен и отличен пианист".

Животът му се променя. „Балада за Аделин" продава 22 милиона копия в 38 страни. Филип Паже сменя името си на Ричард Клайдерман. И така започва историята на най-големия пианист на нашето време.

Вижте цялото му интервю за Нова тук:

Здравейте, благодаря Ви много, че отделихте от времето си за зрителите на NOVA.

За мен е удоволствие! Щастлив съм, че ще бъда отново в България. Много се радвам, че ще разговаряме!

Как ви наричат близките Ви днес – Филип или Ричард?

Цялото ми семейство ме нарича Филип или Фифи, приятелите ми също. Всички мои приятели от преди кариерата ми ме наричат Фифи или Филип, а по-скорошните приятели – Ричард.

Каква роля изигра промяната на името ви в живота и музиката Ви, съжалявали ли сте някога за това?

Вярно е, че смених името си. Казвам се Филип Пажес. Когато се запознах с продуцентите, името ми не им хареса особено. Казаха „О, Филип Пажес не е особено международно". Помолиха ме да потърся из историята на семейството си, да намеря някое друго име. В родата си имахме и фамилията Клайдерман, която повече им хареса. Оттам - Филип Клайдерман някак не беше благозвучно и те решиха да ми дадат и собственото име Ричард. Така започна приключението ми с Ричард Клайдерман.

Преди това обаче сте работили известно време като банков служител.
Финансовите затруднения са част от детството, колко голям беше рискът това никога повече да не се занимавате с музика?

Така е, човек трудно се издържа от музика, особено когато тепърва започва. Трябва да кажа, че за мен беше много по-сигурно да имам нещо допълнително - като работата ми в банката. Занимавах се със счетоводство и ми беше интересно. В даден момент, признавам, поех риска, да оставя всичко и да се отдам изцяло на музиката. Имах огромен късмет и получих възможността да започна кариерата си и да живея само от музика.

Началото на историята за големия ви успех ни връща към 1976 г. Тогава Вие се конкурирате с повече от 20 пианисти, за да получите правото да свирите „Балада за Аделин". Почти половин век по-късно, имате ли обяснение защо избраха Вас?

Признавам, имах огромен късмет. Бях избран измежду 20 пианисти – мисля, че им хареса начинът ми на свирене, личността ми, хареса им това, което усещах, докато свирех на пианото. Така тези известни продуценти Оливие Тусен и Пол дьо Сеневил ме избраха да работя с тях. Без тях най-вероятно нямаше изобщо да имам кариера.

И имате ли обяснение защо композицията постигна такъв голям успех?

Смятам, че е от самата музика, която свирех, искреността, която влагах и още влагам, както и пианото. Това е величествен инструмент. Пианото, личността ми и начинът, по който свиря на пианото спомогна за моя успех. В цял свят има хиляди пианисти, които свирят божествено на пиано, но мисля, че на мен ми се получи много добре.

А имали ли сте някога концерт, без да свирите „Балада за Аделин"?

О, никога. Винаги съм свирил „Балада за Аделин". Вече над 45 години я свиря на сцена и всеки път изпитвам истинско удоволствие. Понякога свиря с голям оркестър, друг път солово пиано или пък с по-камерен оркестър. Признавам, винаги е удоволствие и винаги свиря „Балада за Аделин" на концертите си.

Много хора са свирили и продължават да свирят „Балада за Аделин". Има ли някоя от всички тези версии, която Ви харесва най-много и защо?

Разбира се, чувал съм много версии на „Балада за Аделин" - изсвирени от малки деца и по-възрастни. Винаги е интересно да видиш как се стремят да уловят мелодията, да я изсвирят със своите емоции. Има много пианисти, които изпробват това упражнение, и винаги ми е интересно да изслушам техните варианти.

А изненадвате ли се все още, когато влезете в някакво помещение и изведнъж чуете музика, изсвирена от Вас?

Да Ви призная, чувствам се горд и винаги се радвам много, когато вляза в стая и чуя музиката ми. Това е страхотна награда за мен.

А кое е най-странното място, на което сте чували музиката си?

Може би по паркингите – в обществени паркинги и гаражи. Когато паркирам колата си на обществен паркинг и чуя музиката ми, винаги се изненадвам, че чувам музиката си на такова място. Очевидно, в тези паркинги се слушат всякакви музикални стилове, включително класическа. И пак малко ми е странно.

Хората споделяли ли са Ви истории за това как вашата музика е променила живота им? Разкажете ни такава история.

О да, много хора са се срещнали, слушайки моите мелодии. Има хора, които са се влюбили по време на музиката ми, женили са се на фона на музиката ми или са родили дете, слушайки музиката ми. Това ми дава утеха и ме радва да знам, че хората са се обикнали благодарение на моята музика. Има хора, които са родили дете, слушайки музиката ми.

Имало ли е момент в живота Ви, когато не сте искали и не сте можели да свирите?

Винаги съм свирил. Никога не съм спирал. Всеки ден свиря, дори днес след 45 години кариера. Продължавам всеки ден да свиря на пиано. Никога не спирам.

Свирили ли сте българска музика или музика от български композитори? Харесва ли ви?

Разбира се! Когато съм в България, винаги чувам много красиви мелодии. На сцената свиря една много хубава българска песен, за съжаление не се сещам за името на български, но това ще бъде изненада за публиката, която ще дойде да ме слуша!

Добре, това ще бъде интересно. В Книгата на рекордите „Гинес" сте записани като най-успешният пианист в света. Какво означава това за Вас?

За пианист като мен е прекрасна награда да бъде включен в книгата за рекорди на Гинес. Показва, че публиката е реагирала положително, че е чула музиката ми и ѝ е харесала. Това е една от най-хубавите награди да си в световните рекорди на Гинес.

Но кога разбрахте, че сте постигнали този голям успех?

Осъзнах, че съм пожънал успех, една година след записа на „Балада за Аделин". Имах много работа, много обикалях. Първата страна, която ме прие, беше Испания – изненадващо, „Балада за Аделин" тръгна от там. Испания ми даде възможност да изнеса после концерти в цяла Южна Америка. След това се получиха нещата във Франция. Тя спомогна за концерти в цяла Европа. Но мога да кажа, че Испания ме откри.

Има ли място в света, където хората да не знаят кой сте?

Свирил съм почти навсякъде по света, споменах Южна Америка, САЩ, цяла Азия, Европа. Мисля, че хората познават музиката и името ми. Не съм сигурен, може би има малки страни, където не са чували за мен, но в по-големите страни ме разпознават. И това отново е една хубава награда.

Коя е най-важната съставка на големия успех - късметът, талантът или упоритата работа?

Да Ви кажа, при мен най-важното е трудът – винаги съм се трудил много върху пианото. Винаги имам нужда да работя над това, всеки ден. Другото е късметът. Казах Ви, че имах късмета преди много години да започна кариерата си и да пожъна успех. Много е трудно да се обясни успехът, но вярвам, че е необходим много усърден труд и малко, даже доста късмет.

В България има израз, който гласи, че музикант къща не храни. Трудно ли Ви беше да опровергаете това твърдение?

Разбира се, трудно е да се изхранваш само от музика, особено като прохождаш. Затова работех в банка, когато започнах, за да имам малко пари, да си купувам оборудване, да мога да творя музика. В моя случай имах късмета да пожъна успех, което ми позволи да продължа и да се отдам на страстта ми към музиката.

В едно от интервютата си казахте, че не искате да бъдете звезда. Какво Ви даде и какви Ви отне славата?

Винаги съм бил много свит, свенлив, не съм си мислел, че един ден с „Баладата" ще бъда под светлината на прожекторите, ще бъда слушан, при това като солов артист. Преди винаги съм се криел зад пианото си, когато акомпанирах други музиканти. Това ми даваше много спокойствие, увереност. Все още ми позволява да усещам сила, когато се събере публика да ме слуша. Дава ми определена сила и гордост.

Разкажете ми за семейството си. Успявахте ли да прекарвате достатъчно време с децата си, когато бяха малки?

Като музикант винаги е трудно да се отдадеш на семейството си, но винаги съм се опитвал да бъда възможно най-близко, да не отсъствам, да бъда до тях, когато имат нужда, да бъдат възможно най-щастливи. Мисля, че бях и още съм добър баща.

Със семейството или работата са свързани големите трудности в живота ви?

Най-трудното е да съвместяваш семеен живот с такава кариера, но се опитвам доколкото е възможно да не отсъствам, да бъда любящ родител за децата си. Мисля, че нямам проблем с това. Човек, ако се постарае, винаги ще успее.

Дъщеря Ви си отива без време, но синът Ви свързан ли е по някакъв начин с музиката?

Никак! По-скоро се насочи към друг вид професия, в сферата на счетоводството и финансите. Но знам, че обича музика и вярвам, че е горд с кариерата ми.

След толкова много международни концерти, награди, признания, има ли въпрос, който никога не са Ви задавали? И ако да – може ли да му отговорите?

О, мисля, че са ми задавали всякакви въпроси – винаги много интересни. Най-странното е може би като са ме питали за кулинарните ми предпочитания. Това винаги ми се е струвало малко странно, но иначе въпросите към мен винаги са били много мили.

Защо е хубаво да бъдеш Ричард Клайдерман днес?

Мисля, че най-хубавото е моята честност и любовта към музиката, пианото, към публиката, която продължава да слуша музиката ми, да идва на концертите ми. Най-доброто в това да съм аз - е тази искреност, която предавам през музиката си.

Все още има ли нещо, което все още не сте постигнали?

Трябва да Ви кажа, че към момента съм погален от съдбата с музиката ми, с кариерата ми, с успеха ми. Мисля, че дори нещо да ми се случи след приятния ни разговор, ще остана най-удовлетвореният на света.

Какво искате учебниците да напишат за Вас?

Ако някой напише книга за мен, бих се радвал да спомене, въпреки че има хиляди пианисти по света, които свирят божествено добре, че винаги съм бил най-откровен с музиката си. Това е много важно за мен.

Ще свирите в България на 11 април. Какво искате да кажете на вашата българска публика, на вашите почитатели тук?

За почитателите ми в България, които ще дойдат на концерта ми през април в София, бих искал да им кажа, че много се радвам, че след няколко години отсъствие ще мога да се върна. Искрено се вълнувам за тази среща. Искам да им благодаря за отдадеността, защото знам, че от дълги години ме слушат, така че им благодаря искрено за предаността.

Благодаря Ви много за това интервю и очаквам с нетърпение скоро да Ви видим на живо.

Благодаря Ви, Марина, надявам се скоро да се видим!