Адвокат Сокол Недков: Негодни дръг тестове вкарват в затвора

Докато за служителите на МВР те са несигурни, за обикновените граждани са "сигурни" 

КОЙ Е ТОЙ

Адвокат Сокол Недков има над 10-годишен юридически опит в наказателното, семейното и административно-наказателното право. Работи активно по искове срещу държавата за полицейски произвол, домашно насилие, развод и семейно право, родителски права, административни нарушения и наказателни постановления. Наскоро подзащитният на юриста строител Валентин Макавеев бе оправдан на втора инстанция за убийство на 26-годишен мъж със сабя при възникнал конфликт за извършен ремонт в дома му, след като на първа инстанция бе осъден на 12 години затвор и обезщетение от 185 000 лв. Случаят е един от най-възловите и коментираните не само в Монтанско, но и в цялата правна общност.

- Адвокат Недков, наскоро ваш подзащитен бе оправдан на втора инстанция, след като получи присъда от 12 години лишаване от свобода на първа по обвинение в убийство със сабя. Разкажете ни за случая.

- Това дело е пример как един човек може да бъде обвинен и осъден въз основа на повърхностен и тенденциозен анализ на доказателствата. В конкретния случай моят подзащитен и баща му, който е с ампутация на крак, били нападнати от група лица, след като предварително били заплашени, че "ще видят какво ще стане след малко". Решил е да се отбранява, за да запази живота си и този на своя баща, предварително и многократно е предупредил нападателите, че ще се отбранява, ако бъде нападнат, но въпреки това е последвала атака, като за съжаление това е довело до смърт на нападателя.

Делото е и отражение за това как могат да се продуцират съдебни грешки и как чрез репресии и произвол истината може да бъде без никакво значение или държана в сянка. Това дело много пъти ме караше да се замисля как е възможно такава чудовищна несправедливост да виси над един обикновен човек, защитил себе си и баща си. Защо е необходимо да се събират тенденциозно доказателства, защо е необходимо съдебният състав да изпитва чувство на гняв, когато се опитвах да събирам доказателства в посока на обективната истина. Беше истински кошмар, с който обаче се справих, въпреки че всичко беше срещу нас и срещу истината. Просто съм изключително упорит и борбен и вярвах, че субективният фактор рано или късно ще отстъпи пред закона, морала и справедливостта.

По този начин мога да интерпретирам годините наказателно производство във фазата на досъдебното и пред първа инстанция. Подобно развитие на делата не са рядкост и крилатата фраза "за кокошка няма прошка" е все още актуална.

Подобни дела все още ми дават надежда, че има смисъл от това, което правя, че все пак макар огромния дефицит на доверие към българската правораздавателна система има и път към истина и справедливост, макар и много трънлив. За разлика от първата инстанция, във втората пред Апелативен съд - София, беше позволено да се проведе един справедлив съдебен процес, силна и справедлива битка между защита и обвинение, свободно събиране на доказателства и свободно отстояване на тезите в процеса.

- Темата за наркотиците и шофьорите продължава да бъде актуална. Каква е ситуацията там?

- Ситуацията продължава да бъде абсурдна. Държавата продължава да обвинява и осъжда, включително със затвор, лица въз основа на научно доказано негодни технически средства, каквито са т.нар. дръг тестове, за тестване за наркотици по проба от слюнка. Неслучайно България е рекордьор по нарушаване на основни човешки права, ако видите практиката на Европейския съд по правата на човека. Нима забравихме, че самите служители на МВР се противопоставиха да бъдат тествани с тези тестове именно защото същите дават фалшиво положителни резултати? Но докато за служителите на МВР тези тестове са несигурни, за обикновените граждани са "сигурни".

- Защо се получава така?

- Проблемът тук е, че както научните среди, самият производител, така и практиката, която МВР крие, са категорични, че тези тестове не дават 100% верен резултат, а тъкмо напротив, дават около 30% фалшиви резултати. По тези причини научните среди приемат, че той може да служи за филтър и предварителна оценка и че такъв резултат трябва задължително да се потвърди чрез кръвно изследване, такова изискване обаче в българското законодателство няма.

По този начин грубо държавата погазва основно човешко право и принцип в наказателния процес, че едно лице може да бъде осъдено само когато вината е доказана по несъмнен начин. И че това не може да стане въз основа на предположения. А какво по-силно предположение може да бъде осъждане въз основа на тест, чийто резултат не е на 100% сигурен?

Много клиенти имам, които след кръвна проба са отрицателни. Законодателството следва да отхвърли възможността да се съдят лица без потвърждение с кръвна проба. Полицията също има голям принос към осъждането на невинни, защото масово тества лица без никаква симптоматика в нарушение на нормативните актове, а "на око", което също е причина за големия брой фалшиво положителни резултати.

- Казусите за пътнотранспортни произшествия също нямат почивен ден. Какви уловки и детайли може да ни споделите от вашата практика?

- Тук водачите трябва да знаят, че е много важно да спазват правилата, свързани със скоростта, начина на изпреварване, да пазят пешеходците и естествено да не шофират под въздействие на алкохол или след употреба на наркотични вещества.

Превишаването на скоростта с повече от 50 км/ч в населено място може да ви доведе до затвора, ако причините пътнотранспортно произшествие (ПТП). Високата скорост е сериозен риск за всички на пътя и е основен фактор за множество фатални инциденти, което обяснява защо редица кампании обръщат внимание на правилото, че "скоростта убива". Най-сериозната уловка се крие в това, че при наличие на споменатите по-горе признаци - скорост, алкохол, наркотични вещества, вече практиката приема, че деянието е извършено в условията на умишлено извършено престъпление, дори да не сте искали настъпването на ПТП и на вредите от това.

- Преди четири години разговаряхме за бума на разводи по време на пандемията от коронавирус. Каква е ситуацията сега?

- Продължава да е висок процентът на разводите. Сериозен проблем, от който държавата е абдикирала, е това, че в България се е превърнало в национален спорт отчуждаването на децата от единия родител. Синдромът на родителско отчуждение представлява форма на насилие спрямо дете, при което то бива отчуждавано от единия си родител. Категорично се отразява неблагоприятно на децата, като се създават психологически дефицити в тяхното формиране, когато са лишени от присъствието на родител.