Сенсей Стефан Златев: Айкидо е начин на мислене, а не бой

Основната идея е да се избягат конфликтите и нещата да се решават по мирен начин

Кой е той

Стефан Златев е завършил НСА с професионална квалификация "Треньор по айкидо". През 1987 г. започва да се занимава с айкидо при сенсей Георги Иванов. Взима участие в организирането на семинари с японски майстори към Българската айкидо федерация (БАФ). През 1993 г. участва в делегация, водена от сенсей Георги Иванов, която представлява България на Олимпиадата на неолимпийски спортове в Хага, Холандия. През 2004 г. на Общо събрание е избран за член на техническата комисия на Българска айкидо федерация. Като такъв участва непрекъснато в организирането на изпити и семинари към БАФ. В края на септември 2004 г. по покана на италианската федерация е включен в официалната делегация по случай 40 години Айкикай Италия, която е била на кратка аудиенция при Дошу Моритеро Уешиба.

През 2001 г. защитава 1-ви дан при Йокота Сенсей. През 2004 г. защитава 2-ри дан при Фуджимаки сенсей. През 2007 г. защитава 3-ти дан при Таканори Курибаяши сенсей. През 2011 г. защитава 4-ти дан при Таканори Курибаяши сенсей. Към момента е 6-и дан сенсей и се стреми към следващия.

- Златев сенсей, какво е айкидо?

- Айкидо е японско бойно изкуство. Смята се, че е сравнително модерно, защото е създадено в края на деветнайсти век. Първообразът на айкидо идва от друго бойно изкуство, което се нарича дай то рю. Самият основател на айкидо - Морихей Уешиба, е практикувал това бойно изкуство.

- Къде се фокусира айкидо?

- Фокусира се в света, в хармонията, в човешките взаимоотношения. Бойната част е на съвсем задно ниво. По този начин реално бойното изкуство се отмества в общочовешките ценности. Наистина, ако преведем какво значи айкидо, то е път, по който да направим единение с Всемира. "Ай" значи връзка, "Ки" - енергия, "До" е път или метод, по който да се постигне това единение. Айкидо има връзка с шинтоизма (традиционна японска религия - б.а.) и по-специално с едно течение в него, което е много близко до учението на Петър Дънов и на Бялото братство.

- Какво ви накара да се занимавате с това бойно изкуство?

- Занимавал съм се с много спортове навремето, но имаше един филм в кино "Одеон", който се казваше "Айкидо". Майка ми много ме агитираше за този филм. Тогава беше годишнина от кончината на О сенсей Морихей Уешиба - основателя на айкидо. В крайна сметка отидох да го гледам и този филм ме накара да преосмисля ценностната си система. Всъщност сега, когато се замисля, от 4-годишен се занимавам с айкидо.

- Какво означава О Сенсей?

- Това е великият учител. Той има най-много знания, независимо колко е млад. "О"-то означава велик. Всички се прекланят пред него, защото той се е доказал по емпиричен път.

- На какво учи айкидо?

- Основната идея да използваш силата на противника я има в почти всички бойни изкуства и айкидо не прави изключение. Това, което е на фокус при нас, най-вече е да се избягва конфликтът и да успяваме да разрешим ситуацията по мирен начин.

- Ако, хипотетично, някой ви налети, ще го проснете ли с лекота на земята?

- Избягвам такива ситуации! Винаги се опитвам да ги реша по мирен път. Разбира се, ако попаднеш в конфликтна ситуация, ще предприемеш някакви мерки. Но айкидо учи на избягването на каквито и да е конфликти и аз стриктно спазвам тези неща. Иначе ми се е случвало, да.

- Водите занятия и за деца?

- За всички възрасти. Айкидо е важно за подрастващите. Много по-добре е да бъдат в залата и да се занимават със спорт, отколкото да получават допамин от екрани на телефони или от захар. По-добре е децата да формират по-специфичен начин на мислене.

- Айкидо учи на несъпротивление. На какво все още се съпротивлявате?

- Много труден въпрос. Аз лично се съпротивлявам на някои черти вътре в себе си. Това е нещо, което ми предстои да разбера. Работя основно със себе си, което е най-важното в живота. Как да умиротворя себе си.

- В айкидо е важен начинът, по който да паднеш. Как падате в живота?

- Едно от нещата, с които боравят всички спортове, е да се научиш как да падаш и да се съхраниш, когато ти е приложена някаква непозната техника. Просто падаш и се претъркулваш. Всъщност не е важно колко пъти ще паднеш, а колко пъти ще се изправиш. Важно е след всяко падане човекът да намери сили, да се отръска и да продължи. Животът винаги ни предлага такива уроци. Важното е човекът да се събере, да се изправи и да продължи.

- Вашият клуб се казва "Айкибудо". Какво значи това?

- Това е името, което е дал О сенсей Морихей, когато е създавал изкуството айкидо. След него е дошло наименованието айкидо. Моето доджо се нарича "А шин кан", което означава "Място за среща на душите".

- Какво значи да получиш дан в айкидо?

- Това е същото като да завършиш училище - първи, втори клас и т.н. Завършваш средно образование, после висше, след това са докторантури и професури. Данът е доста условен маркер докъде горе-долу е достигнал даден ученик в своето развитие. Това е система, наречена "Кю Дан". Кютата са ниските нива, а дановете са високите. Тази система е наложена от Джигоро Кано, който е майстор на съвременното джудо.

- Айкидо помага ли ви в живота?

- Всеки ден! Дори само ситуациите с паданията. Всяко падане и ставане се случва ежедневно на толкова много хора. При мен не е изключение. Човек просто пада, става и продължава в живота. Иначе в бойни ситуации ми се е случвало, разбира се. Това не съм го предизвиквал аз, но пък хората не знаят с кого си имат работа.