Историята на българския лев - между лъва и талера

В подстъпите на еврозоната 

Всенародното схващане за символиката с царя на животните не е единствено 

На прага на еврозоната и сбогуването с българския лев си задаваме два съществени въпроса - за добро ли ще бъде замяната на родната ни валута с еврото и действително ли левът произхожда от левъ - остаряла форма на думата "лъв", употребявана през XIX век.

И докато за първия въпрос тепърва ще има диспути и демонстрации "про" и "анти", то за втория има и различна гледна точка от досегашното всеобщо схващане за символиката с лъва.

Икономистът Георги Ганев заяви в интервю пред "България Днес", че началото на сегашната ни парична единица тръгва векове назад във времето от монетата лъвски талер, сечена в рудник в долината Йоахимстал в днешна Бохемия през 1519 г. Подсказва го името на монетата - талер идва от тал, което означава долина на немски. Любопитен факт е, че в същата тази мина полската физичка и химичка Мария Склодовска, взела впоследствие фамилията на съпруга си - Кюри, за пръв път ще открие определени свойства на химическите вещества и ще разбере след време, че е открила радиацията.

Лъвският талер се появява през 1575 г. на много места, но с един и същ лъв на гърба си, затова и започват да я секат. Постепенно монетата придобива популярност и извън рамките на Свещената Римска империя, отива на изток от Бохемия и стига до Русия и Украйна, където монетата се нарича "екинка".

"Ако погледнете лъва на днешния ни герб, ще видите, че е от тази монета. Такъв не е съществувал в българската хералдика. Имаме лъвове. Но те не са такива!", посочва Ганев.

Съвременната история на българските парични знаци започва след възстановяването на българската държава през 1878 г. През 1880 г. с приемането на Закона за правото на рязане на монети в Княжество България се създава българската парична единица "лев", разделен на сто части - "стотинки". При въвеждането на лева той се приравнява към златния френски франк и е възприет биметалният стандарт (сребро и злато), с което България фактически приема принципите на Латинския паричен съюз.

Към 1878 г. в стопанския оборот на страната се използват различни чуждестранни монети - най-вече турски, руски, румънски и сръбски сребърни монети. Българската народна банка (БНБ), създадена през 1879 г., успява да наложи употребата на лева на българска територия и изтласкването на чуждестранните монети от паричното обращение до края на 1886 г. с помощта на специални закони за преустановяване ползването на румънски и сръбски монети (законът е приет през 1884 г.) и на руски монети (законът е приет през 1886 г.).

Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 г. През 1882 г. са отсечени сребърни български монети от 1 и 2 лв., а през 1894 г. са отсечени златни монети от 10, 20 и 100 лв.

До края на Балканската война са отсечени монети от злато, сребро и медни сплави, в това число първите български възпоменателни монети от 1894 г. - златните 20 и 100 лв. Започват да се секат и разменни монети от неблагородни метали и сплави - в обращение през 1917 г. навлизат цинкови, а по-късно и алуминиеви монети. В навечерието на Втората световна война се секат железни монети. По време на Втората световна война се секат 10 вида разменни монети.

До 1952 г. всички български монети се секат в чужбина. През 1951 г. се създава българският Монетен двор и през 1952 г. в него България за първи път сама отсича монети. В българския Монетен двор и до днес се секат разменните и възпоменателните монети на България. Възпоменателните монети са предимно от сплави, мед, сребро и злато и са посветени на различни теми - събития и личности от българската история, постижения в спорта, технологиите и на природна тематика.

През 1885 г. е приет закон, който предоставя на БНБ монополно право да издава банкноти в страната. Според същия закон всички държавни учреждения са задължени да приемат българските банкноти. Първите ни банкноти са със златно покритие в размер 1/3 от номинала. Те са от 20 и 50 лв. и са отпечатани през 1885 г.

България за първи път сама отпечатва банкноти през 30-те години на ХХ век. Това са отпечатаните в Държавната печатница в София банкноти от 5000 лв., емисия 1924 г., и 20 лв., емисия 1925 г.

Когато след 1989 г. в България започва преходът към пазарно стопанство, новоприетият Закон за БНБ възстановява двустепенната банкова система, състояща се от търговски банки и централна банка, и потвърждава монополното право на БНБ да емитира българските монети и банкноти.

След либерализацията на цените и последвалата инфлация в периода 1991 г. - 1994 г. се емитират парични знаци с високи номинали, включително монети от 50, 100, 500 и дори 10 000 лв., както и банкноти от 20, 50, 100 (две емисии), 200, 500, 1000 и 2000 лв.

Кризата в края на 1996 г. води до нов период на много висока инфлация и през 1996 г. - 1997 г. БНБ спешно пуска в обращение по две емисии банкноти с номинална стойност 1000, 2000, 5000 и 10 000, а също и банкнота с номинална стойност 50 000 лв.

През 1997 г. в страната е въведен валутният борд и курсът на лева е фиксиран първоначално към германската марка, а след това към еврото. Така се постига ценова стабилност, която дава възможност през 1999 г. да се извърши деноминация на лева. В обращение са пуснати нови банкноти от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 лв., както и монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 ст. В последващите години БНБ емитира и банкнота от 100 лв. и разменни монети от 1 и 2 лв.

През 1994 г. е създадена печатницата на БНБ. Всички български банкноти, емитирани в периода от 1999 г. до 2013 г., са отпечатани в нея, а от 2014 г. до днес - в съвместно дружество във Франция.

През 2013 г. българският лев е определен от Комисията по естетика на Международната финансова банка в Швейцария за една от петте най-красиви валути в света.

От 2018 г. БНБ пуска в обращение нова серия банкноти със сходен дизайн и нови защитни елементи. Първата банкнота от новата серия е с номинална стойност 100 лева, емисия 2018 г. Тя е избрана за банкнота на 2019 година по време на конференцията "Висока сигурност при печатните технологии" в Малта.

Втората банкнота от новата серия е с номинална стойност 50 лева, емисия 2019 г., и е в обращение от 1 ноември 2019 г. Третата банкнота от новата серия е с номинална стойност 20 лева и е в обращение от 20 март 2020 г. Четвъртата банкнота от новата серия е с номинална стойност 10 лева и е в обращение от 12 юни 2020 г. Последната, пета банкнота от новата серия е с номинална стойност 5 лева и е пусната в обращение през есента на 2020 г.

Българските монети и банкноти са част от символиката на държавността и по уникален начин съхраняват и пренасят за бъдещите поколения историческата и културната памет на нацията.