Хипнотерапевтът Иво Величков: Хипнозата е само инструмент за терапия

Чрез нея стигаме до пациента, тя е скалпелът в ръцете на лекаря, не е лекарство

Кой е той

Иво Величков е психотерапевт с повече от 20-годишен опит. Автор е на книгата "Хипнозата: същност и техники", многократно издавана у нас и в чужбина. Председател e на Българска асоциация по хипноза. Завършил е философия в СУ, психология в НБУ и клинична хипноза в Лондонския колеж по клинична хипноза. Дългогодишните му интереси към бойните изкуства, трансовите и медитативни практики и различните системи за самоусъвършенстване го отвеждат до различни школи по цял свят. Това минава през далекоизточните езотерични общества, западните университети и стига до поделенията на армейските спецчасти. Преподава клинична хипноза на психолози, стоматолози и медици, а също така води семинари за широка публика в сферата на работата с тялото и съзнанието, дихателните практики, ефективната комуникация и други. Подходът му е насочен към отключване на неподозираните знания, умения и естествени механизми, заложени във всеки от нас.

- Вие сте основно хипнотерапевт. Какво ви носи това?

- Занимавам се основно с психотерапия, хипнозата е част от психотерапията. Това е техника, която познавам и която преподавам на другите. Но хипнозата е в контекста на психотерапията и нищо повече.

- Какво е хипнозата?

- Хипнозата е инструмент, за да стигнеш до пациента. Това е все едно когато говорим за медицина, да говорим само за скалпела. Той сам по себе си нищо не прави в медицината. Когато е в подходящи ръце, може да направи много. Това е хипнозата според моето мнение.

- Може ли чрез хипноза да се отстранят аутизъм или алкохолизъм?

- Това е невъзможно. Хипнозата, както казах, е само инструмент за достигане до пациента, но не може да е лекарство за каквото и да е.

- Може ли човек да бъде вкаран в хипноза и да добие "свръхестествени" качества?

- С хипнозата трябва да се работи много внимателно. Хипнотерапевтът трябва да е много интуитивен и емпатичен. Ако не говорим правилно по тази тема, излизат неща, които не са реални и хората злоупотребяват с това. Темата е много сериозна и не искам да влизам в половинчати обяснения за нея. Всичко покрай нея може да бъде погрешно мистифицирано.

- Занимавате се с различни бойни изкуства?

- С моите последователи се занимаваме с най-различни бойни изкуства. Занимаваме се с руски, както и с източни бойни изкуства. Това е просто път към самоусъвършенстване. Важното е да не се спираме, а да се развиваме духовно и физически.

- Вие сте председател на Българската асоцация по хипноза, какви са целите й?

- Аз и приятелите ми създадохме тази асоциация през 1999 г. Това е един вид социална общност на хората, които се занимават с хипноза в България. В нея членуват основно психолози и хора, които се занимават с психотерапия. С асоциацията издаваме книги, правим обучения с хора, които искат да се занимават с това. Ние сме отворени за всеки, който иска да се занимава със собственото си развитие.

- Завършил сте философия. Като философ кажете къде се намираме българите в момента?

- Където се намира и западният свят - в пълно объркване и незнание къде се намира. Всъщност в такова положение се намира и целият свят. Намираме се в едно тотално технологично объркване. Това, разбира се, води до промяна в отношенията между хората, на функционирането ни като индивиди. За мен в момента човечеството се намира само в нещо като предположение накъде бихме могли да се развиваме. Никой не знае посоката и това е объркващото.

- Какви са изкушенията тогава?

- Изкушението е все повече да загърбваме реалността, защото тя е тежка за много хора и нелицеприятна също. Аз самият съм за реалното функциониране на хората за сметка на виртуалното, защото иначе влизаме в Матрицата и всеки може да ни манипулира както си иска.

- Расте ли в момента поколение, което ще "отвее" поколението на по-възрастните?

- Всяко поколение е различно. Новото поколение има нови предизвикателства пред себе си. Новото поколение трябва по-скоро да компенсира някои неща, които са останали от нашето поколение на 50-годишните. Така сме правили и ние навремето. За мен е по-важното да умееш да боравиш с реалната реалност, а не с виртуалната реалност. Виртуалната реалност е много повече редактируема от реалната. В реалната не можеш да блокираш или да баннеш някого. В реалната трябва да намериш друг тип комуникация, ако искаш да достигнеш до човека и да се разбереш с него.

- Занимавате се с много източни практики. Какво ви даде Изтокът?

- Изтокът ми е дал друга гледна точка. Това е отразяване на нещото, което се случва в нас като в огледало. Изтокът е другият край на света за нас. Но едно нещо е важно - културата може и да е различна, но всички хора сме еднакви и принципите, по които се развиваме, са еднакви. Това е съвсем просто. Обогатяващото е, че изучаваш непозната култура, но която все пак е култура. Това ти помага и да се балансираш на твоето си място, където си.

- Какво взимате от българската култура?

- Това е моето самосъзнание на българин. Моето възпитание, което е минало през българската култура, история, възгледи, всичко, до което са стигнали моите деди. Всички тези неща са минали през времетго, когато не бяхме толкова глобалистки настроени, а имаше национално самосъзнание. Аз знам, че коренът ми е от България и това е достатъчно за мен като личност. Това какво взимам от българската култура е едно, по-важно е какво аз мога да дам за нашата култура и да подбутна развитието й. Как аз да стана един от хората, които допринасят за това ние да се движим напред като нация.