Психологът Ани Халваджиян: Да сме тъжни, понякога е много хубаво

Сами създаваме щастието си в ума си, казва специалистката

Коя е тя

Ани Халваджиян, с истинско име Ахавни, дълги години беше един от най-добрите пиари у нас, но направи завой към друго поприще и се превърна в един от най-посещаваните психолози и психотерапевти. Повече от 20 години се занимава с йога и медитация, и води свои часове. Притежава магистърска степен по "Психология" в СУ "Св. Климент Охридски". Халваджиян е известна като страстен пътешественик и приключенец. Преди да се посвети на душевното здраве на хората, близо 20 години работи в шоубизнеса, с Маги и Джуди Халваджиян в "Глобал филмс" и най-известните тв шоута "Господари на ефира", "Като две капки вода" и много други.

- Г-жо Халваджиян, след всички празници, които минаха, много хора се чувстват тъжни. Защо?

- Това се случва, защото са време за равносметка. Също така са време, в което се очаква, даже е някак задължително, да сме щастливи. Облъчвани сме отвсякъде чрез образи и истории с внушението, че ТРЯБВА да сме щастливи. Оттам и усещането, че ако не сме, значи нещо не ни е наред. Да сме тъжни, понякога е нормално. Време е да се опитаме да нормализираме тъгата. Както го направиха в тези прекрасни филмчета "Отвътре навън", в които героите са емоциите: Радост, Тревожност, Тъга, Срам... Създадени уж за деца, но така полезни и за възрастните. Когато бягаме от тъгата, бягаме и от себе си, защото отрязваме и другите емоции. Да се научим да приемаме тъгата, да си позволим да я преживеем, без да се упрекваме, е нещо, от което се нуждаем като човешки същества.

- Студът и тъмнината през зимата имат ли значение?

- И това също. Има дори и такова разстройство - сезонна депресия. Липсата на светлина ни влияе директно и е добре да си даваме сметка за това. Можем например да пием витамин D.

- Стресът и претоварването по празниците може би също потискат хората?

- Разбира се, че се стресираме и товарим с цялата подготовка за това празнуване, дето го чакаме цяла година. София се превръща в някаква лудница, аз и затова бягам по празниците, това е моята грижа за себе си. Умората и стресът директно удрят психиката ни. Идеята на почивните дни е и да почиваме, нали?

- Всичките планове, равносметки и цели, има ли реално полза от тях? Кои са успешните, реално работещи модели на подобен списък за годината?

- Плановете и равносметките сами по себе си са нещо полезно. Те ни дават структура, мотивация, помагат да постигаме целите си. За да работят, първо условие е да са реалистични, второ - да не са свързани с насилие над себе си, над физика, психика. Нещо друго - да са в alignment с автентичния ни Аз и неговите ценности и нужди. И отново стигаме до познаването на себе си.

- Световните събития допринасят ли да се отчайваме?

- Категорично! Често го чувам в кабинета си: "Когато започна войната, не можех да спя"... "След COVID вече не съм същият"... "Страх ме е за децата ми в този свят". COVID епидемията и войната в Украйна доведоха до още по-висока тревожност, която така ли иначе е болестта на времето ни.

- Самотата също, нали?

- Самотата също. Алиенацията на големия град. Самотата и тревожността са свързани в някаква степен. Отдалечаването от другите, но и от себе си. Живеем в общество на индивидуалисти. Това носи много ползи - свободата на избор, но и отнема - подкрепата на голямото семейство, на общността. На Изток живеят по друг начин - колективният интерес е пред моя, пред личния и това дава усещането за общност, няма самота. Но има цена, която плащаш, и тази цена е личната ти свобода. Ние имаме избора да се свързваме и да намираме нови приятели, партньори, често обаче страхът, тревожността, непреработени теми и травми ни карат да изберем да вдигнем стени, зад които се чувстваме "safe", там не могат да ни наранят. Но е самотно.

- Любовта е голям фактор за това да сме щастливи - имат ли съвременните, предимно млади хора представа за истинската любов, или често тя се подменя с други, неистински представи и преживявания?

- Вярвам, че любовта винаги е била и винаги ще бъде, изразявана може би различно, дефинирана различно. Факт е, че реалността на онлайн света, пълна с измами, създава доста объркани представи особено у тийнейджърите и нереалистични очаквания също по темите: партньор, връзка, отношения. Ето отново нещо, което забелязвам, когато говорим за любов, презумпцията е, че говорим за любов между двама души. Може и да ви шокирам, но вярвам, че е нужно да започнем с любовта към себе си, на това се учим в моите йога класове. Първо се научи да обичаш себе си, а това значи да се приемеш и оцениш, всичко което СИ, и тогава вече, осъзнат и цял, можеш истински да обичаш друг.

- Как сънят, храненето и физическата активност помагат да се преодолеят по-минорните моменти?

- Те са базови - буквално базата, основата. Включително и в прословутата пирамида на Маслоу. Няма как основата на къщичката ни да се клати и да очакваме, че нагоре психиката ще е стабилна. На Изток разделението тяло и ум не съществува. Каквото се случва в тялото, се случва и в ума и обратното. Едни от първите въпроси, които задавам на новите клиенти в кабинета, са: Как е сънят, как са хормоните, желязото също. Например често депресията може да се окаже всъщност анемия или дисбаланс на щитовидна жлеза. Движението, ходенето дори е практика, която моментално повлиява как се чувстваме. Трябва да си го осигуряваме - ходене, тичане, плуване, фитнес. Вярвам, че йога е най-доброто създадено от човека, тя е много повече от движение, но когато се движим в йога, работим за цялото - Тяло/Ум/Дух.

- Какъв съвет бихте дали на някой, който в момента се чувства потиснат и не намира смисъл?

- Да си позволи да се погрижи за себе си. Да потърси подкрепа, дори и да е трудно да признае, че има нужда. Всички сме били там, всички понякога не можем да се справим сами. Подкрепа от приятели, семейство, групи за психологична подкрепа, терапевт. И да помни, че и това (като всичко) не е завинаги и ще отмине!

- За да не бъде този разговор минорен, колкото и времето от годината да е специфично, можем да се надяваме на хубави неща, защото всичко тръгва от нас, отвътре?

- Ние живеем в ума си, казват будистите. Целият ни свят е всъщност конструкция, създадена от ума ни. Това за мен е най-обнадеждаващата идея. Тя ни връща силата на творци на собствения ни живот. Всъщност силата е винаги в нас, но понякога заради травми и болка, ниска самооценка и липса на вяра в себе си загубваме връзката с нея/себе си. И следва най-важният избор, който всеки от нас прави: Как избирам да живея живота си - като безсилна жертва или като творец на своята история. Страданието е неизбежно, какво правим с него е наш избор. Щастието е избор. За целта първо е нужно да се свържем със себе си, да се запознаем с истинското си Аз. "Да познаваш себе си, е началото на мъдростта" според най-мъдрия сред хората Сократ.

- Пътувате често по света, къде живеят "най-щастливо" ?

- Не знам дали най-щастливо значи най-спокойно и с приемане (за мен е така), но ако преформулирам въпроса по този начин, ще отговоря без колебание - Индия. Една от причините да ходя отново и отново там и да се уча, и да взимам от тях, от хилядолетната мъдрост на тази земя. За да мога после да предавам нататък това най-важно знание и умение: как да живея спокойно и в хармония със себе си и всичко, което Е, в един хаотичен свят, в който единственото сигурно нещо е промяната.