Актрисата Джуни Александрова: Рецитирах на папата "Език свещен"
Играла съм пред Тодор Живков, с Апостол Карамитев имахме спектакъл в Коми
Коя е тя
Джуни Александрова е актриса и рецитатор. Родена е през 1939 г. Твори от 1962 г. насам. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Филип Филипов. Играе на сцените на театрите в Хасково, Враца, театър "Възраждане", театър "София" и "Българска армия".
Най-голяма популярност получава като изпълнител на художествено слово. Гостувала е със свои изпълнения в Берн, Будапеща, Букурещ, Варшава, Залцбург, Коми, Рим и др. Александрова е публикувала множество статии, есета, както и много добра поезия.
Носител е на голямата награда за Ботева и революционна поезия през 1969 г. Заслужил артист е от 1972 г. Получава орден "Кирил и Методий" през 1978 г.
- Госпожо Александрова, кое е по-важното за вас - актьорството или писането?
- Аз съм актриса и винаги съм била такава, не съм поетеса. Писането ми не е и кой знае колко. Имам две издадени стихосбирки, както и доста неиздадени стихотворения. Но актьорството винаги е било моята страст и моето призвание.
- Внучката ви рисува много добре и защитава докторат в Дания?
- Така е, много добра художничка е и много добре работи със светлосенките. Държа да отбележа, че всичките ми внучки, нищо че живеят в чужбина, говорят перфектен български. Първата дори в момента преподава в Кеймбридж, но не е забравила родния език.
- Как се оправяте с толкова много внуци?
- Само едно ще кажа. Един ден попитах малката си внучка, която тогава учеше в Ню Йорк: "Как завърши годината, мамо", а тя отговори лаконично: "Е как да завърша, при присъствието на теб и на майка ми в живота ми".
- Любим поет ви е Ботев.
- Така е. Той е един гениален поет, който е имал много здрава връзка с живота. Бил е толкова напред във времето, че дори днес не можем да го догоним. Когато днес разни псевдоинтелектуалци се опитват да принизят творчеството му, аз отвръщам: "Не се срамувам да кажа онова, за което не се срамувам да мисля". Това е вдъхновено от Ботевата поезия, разбира се.
- Също сте голям поклонник на Яворов.
- Яворов е втората ми "голяма любов". Рецитирала съм много негови стихове на сцената и винаги съм настръхвала от силата на думите му. Защо Яворов става хайдутин за освобождението на България? Просто защото той е заразен от примера на Ботев. Казва: "Ботев беше един ясновидец".
- Казвате, че призванието ви е да бъдете актриса, как стигнахте до писането?
- Когато ме пенсионираха от Военния театър навремето, аз бях на 55 години. Дойдоха промените и това, че съм лява, ми докара много проблеми. Просто никой не искаше да има лице на червена актриса. Така започнах да пиша стихове и проза.
- Все пак вие сте се занимавали много с художественото слово по онова време?
- Аз не спрях да бъда на сцената. Обиколила съм цяла България и много държави по света - кога сама, кога с делегации. Например бях при папата, Павел Шести, на когото рецитирах "Език свещен", изнасяла съм концерти в Лондон за българи, Копенхаген, Малмьо, Гьотеборг. Играла съм пиеси в театъра в Москва, също и в Коми, заедно с Апостол Карамитев и Иван Чипев. Играла съм в Краков, Варшава и много други места по света. Дори не мога да изброя всички.
- Имате един моноспектакъл "Сама жена на път", който играехте след пенсионирането си?
- Само в театъра имам 144 представления. Иначе цяла България обиколих с този спектакъл по проза и стихове на Блага Димитрова. Сценарият беше мой, а Блага идва да го гледа два пъти и остана много доволна.
- Играли сте и пред Тодор Живков?
- Да, това беше по случай 90-годишнината от създаването на БРЦК (Български революционен централен комитет). Присъстваха Тодор Живков, Пантелей Зарев, Караславов, Балевски. Това се случи в Ловеч. Тогава ме поканиха на вечеря с местния политически елит. Сложиха ме на масата между Иван Чипев и Тодор Живков. Балевски, който седеше срещу мен, каза, че съм много талантлива и красива актриса, а Живков допълни, че съм и умна.
- Родена сте в село Горановци, Кюстендилско. Какви са детските ви впечатления?
- Там съм родена, но не съм имала възможността на живея в селото. Баща ми през 1923 година е купил къщата на братя Миладинови и в нея съм живяла. Но тази къща по-късно я събориха заради гарата.
- Преживели сте много изпитания в дългия си живот.
- Така е, много изпитания преодолях в жизнения си и творчески път. Единствено не издържах изпита за съпруга. Дори и не се постарах да отида на поправителен. Разведох се през 1975 г. Просто останах сама с детето.
- Какво означава името Джуна?
- Дразня се, когато ме питат какво е това име. Джуна означава устна на български, а Джуни означава устни. Баба ми по бащина линия се казваше Джуна. Сега правнучката ми също се казва така.
- Някога ли не ви поблазни участие в киното?
- През 1958 г. се включих в открития кинокурс. Беше приятно, но киноактриса така и не станах.
- Играли сте невъобразимо множество роли и художествени рецитали, но все пак оставате вярна на Христо Ботев.
- Ами слушайте какво казва поетът:
"О, Боже, правий Боже!
Не ти що си в небесата,
а ти, що си в мене, Боже
Мен в сърцето и в душата".
Така винаги съм го чувствала и аз в живота си. Затова поетът е толкова близък на душата ми. Самият Яворов казва за него:
"Ботев беше носител на една мисия в тъмнините на земята, сред едно робско племе".
