Тайни кодове разкрити в 200-годишна църква

*Загадъчен стенопис задава въпроси

*"Колелото на живота" в храма "Свети Йоан Предтеча" в Карабунар изумява експертите

Тайни кодове, които изумяват изследователите, са открити в стенописите на църквата "Свети Йоан Предтеча" в пазарджишкото село Карабунар!

Храмът, който днес ще е огласян от празнични камбани за Ивановден, пази истинско историческо богатство, което тепърва трябва да бъде оценявано от експерти по религиозна символика.

Църквата, основана през 1818 г., е изографисана от художника Захарий поп Радойков, виден представител на Самоковската школа. Използвани са рядка иконографска техника и смели решения в начина на изобразяване, които днес будят много въпроси. Загадките, умело вплетени в стенописите, са повече от интересни.

"Колелото на живота" в църквата на Карабунар е забележително - удивен е експертът Александър Тренев, съавтор на книгата "Тайният код на българските зографи". По този труд Тренев работи заедно с Марияна Шабаркова-Петрова и двамата изучават много църкви за своето обемно изследване. Но българските храмове явно крият още много мистерии!

"Не съм виждал другаде подобна трактовка в "Колелото на живота" - признава Тренев. - В самата триада - младост, зрелост и старост, няма нищо необичайно, но това е само на пръв поглед. Интересно е представено тържеството на зрялата възраст, изобразена като владетел, притежаващ властта (жезъла) и материалния просперитет (кесията). Неговият триумф обаче е краткотраен, по външната ос на колелото той става старец, изографисан с главата надолу, запътил се към гробищата. Смъртта е в готовност да го приеме. Тя е показана като четвърто състояние на човешкото същество, което е приключило земния си път и очаква Второто пришествие на Христа и Страшния съд. Косата е обичайна, среща се на безброй изображения и на Запад, и на Изток, но сърпът, мотиката, лостът и куката са твърде интересни и очакват тълкуване на своя символизъм. Схематично представените свещени реки (вероятно това представляват очертанията в центъра) са добре познати от средновековните карти, новост е появата им в "Колелото на живота" и особено географското разделение на четири континента, което маркират. Да се оприличат отделните части на живота с континенти е твърде любопитна концепция. Защо Европа съответства на младата възраст, след като се свързва със Стария свят, а Америка, Новият свят, на смъртта? Защо Азия е оприличена на човешкото могъщество, а Африка - на старостта? Разбира се, това разпределение може да е чисто случайно, но едва ли. Самата идея географията да се вкара в подобно изображение и да замени традиционните четири годишни времена предполага обмислена символична концепция от страна на зографа. На този етап лично аз мога да правя само предположения..."

Това не е единствената мистерия в храма, който е ням свидетел и на една история за любов, предаваща се през поколенията. За нея разказва пред "България Днес" отец Кънчо, който служи в старинната църква в Карабунар.

"Кръстена е на кръстника на Исус Христос - Йоан Предтеча. Има няколко негови икони в храма. След построяването на църквата най-напред са били изографисани само колоните. Баш бригадирът е бил Захарий Зограф. За него се разказва легенда, че бил ергенин, залюбил момиче оттук и тя забременяла. Двамата си вдигнали чукалата и избягали. Майката на девойката решила да отмъсти и изчегъртала очите на изрисувания му в църквата образ", обяснява отец Кънчо. Свещеникът разкрива и друг мистичен, но реален случай

"Преди 2-3 години едно бяло гълъбче беше кацнало отгоре на храма, точно навръх Велики четвъртък. Отпред на гушката имаше червено. Дали беше кръв, дали чорбаджията му го беше боядисал с червена боя... Докато траеше службата, гълъбчето така и не мръдна от покрива. След това изчезна и повече не го видяхме. Приехме го като знамение..."

Отец Кънчо:

Имало е по 9 сватби на ден

Отец Кънчо е свещеник в църквата в Карабунар от 1994 година насам. Пред "България Днес" попът дава повече информация за храма, който е обявен за паметник на културата от национално значение.

- Отче, как е създаден храмът в Карабунар?

- Църквата е основана преди повече от 200 години. Предполага се, че тук навремето е имало малко село. И от Алино, Самоковско, са идвали търговци. Оттам са докарвали картофи, а оттук са вземали грозде, по-късно и вино. Когато била готова реколтата, пристигат волските каруци с чувалите. Една година идват - лозята необрани. А то било станало вражда между турското и българското население тук. В съседното село живял един страшен Муса бей. Нашите избягали, за да не ги изтрепят. Идват онези от Алино, а на лозята грозде много, народ няма. Веднага се върнал един с кон и съобщил новината. Няколко семейства от Самоковско решили да се заселят тук. Затова и говорът ни в селото и до днес е шопски, като по Самоков. Имали са нужда от църква, построили са я.

- Имало ли е проблеми с турската власт?

- През 1839 година султан Абдул Меджид издава Хатишериф, с който се разрешава българите да строят православни храмове. Дотогава не е било разрешено. Но храмът е трябвало да бъде не по-висок от един турчин на кон. Затова всички стари църкви отпреди Освобождението са все вкопани в земята. В продължение на 21 години преди това тази църква е била нелегална. Казват, че е имало дъбова гора. Между дъбаците я построяват, за да не се вижда и да не дразни турската власт. Основните ктитори са двама души - Цоне и Бечо.

- Кои са най-интересните икони според вас?

- Много са. Имаме няколко от старото изографисване, иконата на свети Стефан например. Интересна икона е на свети Христофор. Той е изобразен с кучешка глава, защото бил много красив. Като го рисували иконописците, така решили, за да не служи за съблазън на жените. Свети Христофор е закрилникът на пътуващите. За мен най-красивата икона тук е на свети Мина. Личат си дори бръчките на челото му. А е рисувана преди повече от 232 години от някой голям майстор на стария, византийския стил. В женското отделение обикновено се рисуват старозаветни, както и женски светици. Тук е популярното "Колело на живота". Нарисувана е и Чумата, овързана със синджири. 

- Колко посещаван е храмът от вярващи и туристи?

- Навремето тук е имало по 8-9 сватби на ден. Само есенно време са се правели сватбите тогава, като свърши работата на полето. След Димитровден. А аз откакто съм поп, съм направил 10 венчавки общо за 30 години. Сега хората са светски по-ангажирани и идват в храма само по големите празници. На нас от Карабунар в съседните села ни викат "фукльовци". Ама с църквата, виното и ракията има за какво да се фукаме.