Панагюрското съкровище е магическо

Главоблъсканица за годишнината

 Реликвата мистично мени теглото и размерите си, твърди внук на откривателя

Магия тегне над Панагюрското златно съкровище. В това са обединени мнозина изследователи, включително и внукът на един от откривателите на безценните съдове - Павел Цветанков. Някои свързват съкровището с бог Залмоксис, който е можел да дава безсмъртие, други с ранното християнство, трети установяват, че размерът и тежестта на златните съдове мистериозно се променят.

Над 44 опита да се разтълкува Панагюрското златно съкровище са правени досега, а около честванията за годишнината му изплуваха нови версии.

Откритото на 8 декември 1949 г. Панагюрско златно съкровище, множеството археологически находки, както и уникалните гробни съоръжения, открити край Стрелча и Старосел, са доказателство за високата материална и духовна култура на местните тракийски племена. Това гласи научната стилистика.

Съкровището, изработено от злато в края на IV или началото на III в. пр. Хр., е с общо тегло от 6 кг. 164 г е култов сервиз, състоящ се от 9 съда - фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от трако-гръцкия пантеон.

На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на този култов сервиз от девет златни съда. Почистват съкровището и го предават на държавата в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков. По решение на ръководството то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика. По онова време тя се е намирала на главната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровището стои там, за да го видят всички панагюрци. По това време в читалищния музей работи и известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, и той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището временно да бъде предадено там. Няколко месеца то е изложено в музея. Така златните тракийски съдове никога повече не се връщат в Панагюрище, а са заведени в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно с правителствено решение съкровището отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей.

Досегашните изследвания, че това е сервиз за вино и угощение, са оспорвани от популярния историк Иван Тренев. Според него това е неправилно разбиране. Защото, на първо място - "траки" е изкуствено название, то не отразява етническа принадлежност. Според неговата теория това са българи. По съдовете има релефни изображения на жени и животни, като очите им най-вероятно са били изработени от изумруди. Но те са били премахнати преди полагането им или впоследствие. Подобен ритуал може и да е свързан с християнизирането, защото по такъв начин новата тогава религия се борела символично с всички ереси. Ритоните с образ на жена представят образ на Кибела - великата богиня майка, която е в основата на светоусещането на древните българи, казва Тренев, докато официалната доктрина е, че е била тракийско божество. Съкровището е било извадено от храм на Орфей още преди 2000 години, а след това е било заровено на "мръсно място", също като борба със старата религия.

А как и кога са били християнизирани жителите на земите на запад и север от Черно море? Тук идва още през първи век след Христа самият Андрей Първозвани, на когото се паднало да донесе християнството на Балканите. Така той посял семето на новата религия чак във Фанагория и покръстил българските владетели. Християнството се е приемало в цяла Стара Велика България, твърди още изследователят.

Във вътрешната страна на амфората са гравирали буквите на гръцки "М" и "V" с лигатура. Това е думата "манна". Надписите под ръба на амфората и фиалата, твърди се, са букви с лигатури, които показват теглото. Но едните са на старогръцки, а другите на новогръцки и се съди, че са мерни единици в стратери или драхми и че са произведени на различни места в Средиземноморието. Но амфората не е гръцка, тъй като е произведена от друго злато, не 23 карата, като гръцкото, твърди още авторът. Доказано е, че златото е добивано в рудник, близо до днешно Панагюрище. Златото на фиалата е по-жълто и още не се знае какво е, но може да е изработена от моноатомно злато, което има свойства, приемани за магични.

Изображенията на човешки фигури неправилно се приемат за седем пияни младежи. Това са седемте жреци, които управляват храма, твърди Тренев. Има и кентаври на дръжката, а в по-късните времена тези изображения се свързват с представите на българския етнос. Дори проф. Александър Фол пише, че изображенията представят Орфеевите празници.

Освен това се четат и буквите "Пси" и "Зета", чието значение е Бог Залмоксис, който според "бащата на историята" Херодот (роден е около 484 г. пр.н.е.) е бил почитан от българите в много стари времена. Фиалата изобразява негроидни глави според повечето археолози и изследователи. Трите кръга с главите са на атланти, не на африканери, смята Тренев. Четвъртият е от жълъди, петият от розети. Защо са пет кръга, още не ясно. На дъното на амфората също има две подобни глави, чиито усти са отвори. Твърди се, че се пиело ритуално вино от двама души едновременно.

Проф. Георги Китов документира, че зад дръжката на амфората релефно е изобразена врата на храм, който е едно към едно с тази от комплекса Старосел.

И тъй като нещата отиват към магичното и свръхестественото, по темата има теория и внукът на един от тримата братя Дейкови, който вече близо 15 години се опитва да разбере истината за съкровището. Павел Цветанков е доктор на науките по културно наследство и внук на Павел Дейков, който твърди че теглото и размерите на съкровището не са постоянни и варират през годините.

Преди 15 години случайно открива странни несъответствия в документите на държавния архив. С годините установява шокиращия факт, че съкровището е измервано многократно и почти винаги е с различно тегло и размери.

"Панагюрското златно съкровище е много палаво. И може би на всеки две-три години се появява с нов размер и с ново тегло. Това важи и за сегашното време, за което бихме казали, че техниката на измерване е на изключително високо ниво. През последните години са разлики от 20-25 до 30 грама", разказа Павел Цветканов пред Би Ти Ви.

По думите му е възможно върху съкровището да действат парапсихологически сили, защото траките са били много духовен народ. "Всичко е възможно. Но то, освен, че си променя теглото, си променя и размерите", уточнява още Павел. При първото измерване през 1949 година съкровището тежи с над килограм и 300 грама повече от днес. "Данните, които Петър Горбанов е изпратил в София, са много по-различни от настоящите. Той го е измерил седем килограма и 500 грама. Твърденията за настоящето тегло на Панагюрското съкровище е, че то тежи шест килограма и 186 грама", каза още внукът на откривателя.

Според директора на Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов официалното обяснение е много по-просто. "Когато се открива едно съкровище, то е в глинеста почва, измито е в реката, занесено е в Околийското, те трябва да го премерят. Естествено, никой не е успял да измие тези глинести частици, които са се наслоили в съкровището. Естествено, то ще бъде по-тежко", обяснява доц. Шопов.

Според Павел такава грешка професионалист не би могъл да допусне. "Панагюрското златно съкровище е измито няколко пъти, преди да бъде измерено. На самия ден на откриването е измито в самата река. След като са го донесли в общината, отново е измито, след което са го измерили", твърди той.

Теглото и размерите продължават да варират до днес. По думите на Павел най-голямата разлика е от порядъка на килограм и 600 грама. А при размерите - от порядъка на два сантиметра и половина.