2023 г. беше най-топлата за всички времена. 2024 ще я задмине!

 2024 г. ще бъде новата най-топла година в световен мащаб. Близо 170 години не е имало толкова топла година, колкото е 2024 г., каза в интервю за БТА климатологът Симеон Матев.

- Коя беше предишната най-топла година?

- Предишната най-топла година беше 2023 г. и ако трябва да сравним двете години, 2024 г. - нейното начало, от януари - до юни-юли, беше ударно с много високи температури, с най-високите температури за съответните месеци. От лятото насам вече не са най-топлите, а са на второ място, защото миналата година са били най-топлите, близо до 2023 г., но са малко под нея. Но сумарно 2024 г. е с по-голяма аномалия, отколкото 2023 г.

- В световен мащаб каква беше 2024 година?

- В световен план много метеорологични събития направиха впечатление и няма как да не отбележим големите валежи, които паднаха в района на Испания, във Валенсия, през тази година. Там само за няколко часа имаше такива валежи, каквито трябва да паднат за цяла година. Това е причината за наводненията, защото такова огромно количество вода, когато падне за кратък период от време, няма как да не доведе до огромни щети.

Той обясни обаче, че част от наводненията са предизвикани и заради човешки грешки - незаконни строежи в деретата, неправомерна и нерационална промяна на коритата на реките, и други грешки, които усилват ефекта на природната стихия. Тези неща си ги имаме и у нас, за съжаление, но добре е, че през тази година нямахме големи наводнения, отбеляза ученият.

- В световен мащаб, но и в регионален, зачестяват екстремните събития и явления, като цяло. През тази година имаше много на брой урагани с изключителна мощ. В САЩ имаше няколко такива и ветровете, които са в тези урагани, са с разрушителна сила и тенденцията е тези явления да продължат и в бъдеще, с още по-голяма честота.

- Каква беше 2024 г. в България?

- У нас, подобно и в света, също ще имаме най-топлата година и отново след миналогодишна най-топла година - или имаме две поредни, рекордно топли години. За разлика от света обаче, в България не всички месеци бяха на на първо или на второ място по горещина. Но много от месеците у нас бяха наднормени и силно наднормени, с голяма аномалия - или с голямо отклонение от нормите. Сред тях е февруари, който е с близо 5 градуса наднорменост, което е изключително висока стойност. Друг месец с много голяма наднорменост е юни, който е с над 3 градуса аномалия, 3 градуса има и юли, и април.

Той добави, че "много станаха месеците, които са с голяма аномалия и на този фон няма как да не споменем нормалните месеци за годината - май и ноември". Те са със средни температури, които са под нормата, но тези два месеца изобщо не са достатъчни, за да свалят годишната аномалия. И тази 2024 г. ще завърши с рекордно висока температура и тя е почти половин градус по-топла дори от миналогодишната най-топла година у нас.

- Какви бяха зимата и лятото у нас през 2024 г., а къде валежите са под нормите?

- Зимата и лятото са двата сезона, които са рекордно топли у нас. Зимата заради този изключителен февруари, а лятото - заради изключително топлите юни и юли, които заедно бяха много топли месеци през 2024 г. и те вдигат много средната температура на сезона. Досега не сме имали толкова топли зима и лято, и това няма как да не окаже влияние и върху годишната температура, и заради това тя е толкова висока.

В нашата страна, наред с рекордно високата годишна температура, трябва да отчетем и поднормените валежи, като в по-голямата част от страната сумите от началото на годината досега са под обичайните норми, които трябваше да имаме. Най-голяма поднорменост има в Югоизточна България, например в Бургаско, в Ямболско - валежите са едва 65-70 процента от това, което трябваше да падне.

Под нормата са и валежите в централните части на Северна България, където са изпълнили едва 70-75 процента от нормите и тази поднорменост на валежите рефлектира и на факта, че повече от 300 населени места през годината останаха без нормално водоснабдяване.

По думите му, като се направи справка в архивите, се вижда, че има и други години с валежи под нормите - такава е 2000 г., както и 2011 г., но тогава не сме имали недостиг на вода. "Това означава, че не само природата е виновна, но има и човешки фактор, той е свързан с това, че голяма част от водопреносната мрежа е остаряла и много от водата, която трябва да дойде от язовирите до чешмите, се губи. По изчисления на колеги и на водоснабдителните фирми загубата на вода в различните общини е между 50 и 80 процента", коментира климатологът.