Никол стана 27 кг, бори се да проходи

Студентка оцелява след падане от 3-тия етаж! 

Не знам как съм жива, душата си давам, за да е добре, казва през сълзи майката

Доли ТАЧЕВА

27 килограма! До това тегло достига студентката Никол през лятото след трагичен инцидент. Младото момиче е с пареза от кръста надолу и състоянието й е изключително тежко. Двете с майка й се борят всяка минута за живота й.

"От 52 килограма нормално, здраво дете стана 27 килограма. Никога няма да забравя деня 21 юли, когато я качих за първи път след инцидента на кантара. Плакахме цял ден и цяла вечер. И двете. Много се изплашихме", споделя с болка пред "България Днес" майка й Мариана.

За фаталния инцидент ви разказахме в началото на годината, когато Никол полита от 3-тия етаж на квартирата си в Пловдив. Ученолюбивата девойка от Ямбол винаги е била отличничка и след завършването си веднага я приемат право в Града под тепетата. Момичето се готви за държавен изпит, когато й прилошава и полита от прозореца. 25-годишната оцелява по чудо, но месеците след това са пълни с изпитания.

"Не знам как съм жива! За нея душата си ще дам, само да се оправи. Страхът за детето е много силно нещо. В Пловдив припадах 2 пъти пред операционната. Нищо не си спомням", връща лентата назад родителят.

Мариана е неотлъчно до дъщеря си. Превърнала се е и в лекар, и в медицинска сестра, и в болногледачка, за да върне предишния живот на дъщеря си. Налага й се да сменя превръзките на краката й, от които стърчат пирони, тъй като след инцидента петите на Никол са натрошени. След операцията на гръбначния й стълб Мариана разбира, че дебелото черво и пикочният мехур на дъщеря й не функционират. Неуморимата майка сменя катетър и носи детето си на ръце, за да я заведе на рехабилитация или на разходка.

"Никол я изгледах сама. Баща й почина, когато беше на 8 години. Никога не съм търсила помощ, на две места дори съм работила. Майка ми е възрастна. И нея спасявах, защото сърцето й излезе от ритъм, щеше да умре. Пък мен кой да ме спаси?", признава майката и допълва, че единствената й подкрепа е мъжът й, с когото има втори брак. Семейството разчита главно на неговата заплата, за да оцелее, но разходите за лечението на Никол са много големи.

"Аз взимам минимални пари като неин асистент. Всичко отива за нея. Детето ми е друг човек. Беше слънчева, с хъс за живот. Едно дете, което имаше план за целия живот. След инцидента се отчая, иска да лежи, не се храни. Сега е малко по-добре психически. Този удар дойде и върху мен - да правя такива неща на детето си и да гледам тя как страда е много трудно", споделя Мариана.

Борбената Никол вече прави стъпки в коридора си с проходилка. Лекарите дават големи шансове да проходи отново, но за това са нужни средства. Около 3000 лева на месец излизат всекидневната рехабилитация, лекарствата и протеините, които трябва да приема.

"Поръчваме протеина от Германия, защото тук го няма. Сега ще трябва да й слагам еднократни катетри, които се сменят на всеки 3 часа. Само единият струва 3 лв. Как ще се справя, не знам. Отделно плащам на рехабилитатор", обяснява майката.

За другата година ще са нужни около 60 хил. лв. за операция и нова рехабилитация, която трябва да се извършва редовно, за да може Никол да проходи отново. С тази сума семейството не разполага, тъй като всички спестявания на Мариана са отишли за обучението на детето й. Всеки, който желае, може да подаде ръка на изстрадалото семейство на:

IBAN: BG60 CECB 9790 10 25 9779 00

BIC: CECBBGSF

Титуляр: Мариана Христова Желева

Въпреки трагедията взима държавния изпит

Трагедията и влошеното здравословно състояние на Никол не я спират да следва мечтите си. През лятото майка й успява да я заведе до Пловдив, където студентката полага държавен изпит и го взима с 5-ица.

"Хората и колегите й станаха на крака и й пляскаха, когато излизаше от залата, а нея я беше срам от количката. Работата й беше запечатана и когато са я оценявали, не са знаели, че това е тя. След изпита квесторите ме поздравиха. Плакала съм от радост", разказва Мариана.

Никол мечтае да стане адвокат, а след това прокурор. Категорична е, че когато си стъпи на краката, ще помага на други хора в инвалидни колички, защото знае колко е труден този път.