Писателката Анита Тарасевич: Социалните мрежи са безмилостни към децата

Светът не е добро и безопасно място и малките трябва да знаят това

Коя е тя

Анита Тарасевич е тазгодишният носител на наградата на Съюза на българските писатели в категория "Литература за деца". Признанието е за книгата й с детски стихове "Жабки зелени", която излезе с логото на Книгоиздателска къща "Труд". Тя е автор и на разказите "Невинни момичета", "Любовни заклинания", романа "Сънувани плажове", на детските книги "Коледата на майка Зайка", "Петленце, момченце", "Миш и Маш". През 2018 година получава и наградата "Златен век".

- Госпожо Тарасевич, какво разбрахте дотук за детската публика? Тя е вярна, знаем, и абсолютно честна, което понякога може да е двуостър меч.

- Децата наистина могат да бъдат много откровени. В същото време няма да обидят нарочно, да кажат нещо със зла умисъл. Как да им се сърдиш? По-добре е да се заслушаш в думите им. И е много хубаво да видиш грейнали детски личица срещу себе си, да видиш, че приказката или стихотворението са ги докоснали, че са ги разбрали. Тези разбиращи умни очички са голямата надежда за бъдещето.

- Как се променят децата, дали са били едни, когато започнахте да творите за тях, а днес са други?

- Трудно ми е да направя такова сравнение. Вероятно имате предвид новите технологии и това, че децата вече от по-рано са запознати с телефони и таблети... Информацията е от всички страни. Но в същото време категориите "добро" и "зло" са си все същите, човешкото поведение, отношенията между хората са същите като преди десет или сто години - кой кого обича или не обича, кой на кого се е скарал или е сърдит, кой не е слушал или е направил нещо лошо, кое е правилно и кое не и така нататък; а точно тези категории и отношения се опитват да обяснят приказките и стихотворенията в книгите за деца.

- Освен наивни те могат да са и много прозорливи, сещате ли се дете да ви е оставяло безмълвна в добрия смисъл?

- Мисля, че всеки родител се е впечатлявал не един път от невероятни детски разсъждения и наблюдения. Защото дори когато детето уж си играе и не слуша какво си говорят "големите", то не само слуша, но и попива и после изненадва с нещо... Получават се и смешни, и затрогващи, и умни, и наистина учудващи заключения. Не мога да отлича конкретна ситуация, много са - днес времето е толкова забързано, че може и да не спреш да я отбележиш непременно; но за моите деца някога дори съм ги записвала.

- Кои са важните ситуации в живота, за които трябва да им се разказва чрез приказки, стихове?

- Всичко е важно в живота, всяко нещо, което се случва. Ето, "Червената шапчица" учи да не ходим сами в гората, да не вярваме на непознати; "Седемте козлета" - да не отваряме вратата на непознати, да бъдем умни, да разсъждаваме; "Снежанка" - да не бъдем съвсем доверчиви, но когато ни помагат, да помагаме и ние, "Житената питка" - за смелостта, но и за хитростта и измамата... Такива са темите и ситуациите в първите, най-разбираеми приказки за най-малките.

- В детския свят има някакъв вид стереотипи - кой страхлив, кой работлив, кучето е вярно, но в живота често верните приятели могат да се окажат предатели, и след години, как да говорим с децата за това?

- Историите в книгите са много подходящи, те описват много добре подобни случки. Може би приятелят просто не е бил истински "верен", а се е преструвал, защото е имал полза и за да постигне нещо? Както лисицата в "Болен здрав носи". Или сме се предоверили, както Червената шапчица на вълка?

- В работата ви е важно да познавате детската психика, вие как успяхте да я опознаете?

- Децата са много различни и самите семейства са различни, а и средата, в която живее детето. Но опознаването на света, както се случва при детето, има своите стъпки - от мама и татко, през близките хора, светлината, тъмнината, познатите животни, непознатите животни, предметите, природата...

- В какви ситуации и моменти ви посещава музата?

- Забавни, красиви! Слънчев лъч се промушва през оределите листа на дърветата и те светват озарени, катерица притичва по отсрещния покрив и скача в короната на близкото дърво.. И ето че идва начало на стих или история.

- Как пазите детето в себе си?

- Не е трудно, когато всеки ден буквално в живота ни навлиза някаква нова технология, дори ние, възрастните, да се чувстваме като дете пред нея - и да се радваме, и да се чудим, и да се страхуваме, и да не можем да я разберем...Също както за децата светът е едно вълшебство, едно чудо... И най-малкото нещо може да ме удиви, може би това е точно детското.

- Холдън от "Спасителят в ръжта" си представяше как стои край пропастта и спасява децата да не паднат - как можем да спасим днешните деца, от какво могат да паднат?

- Средата, рекламите, социалните мрежи атакуват безмилостно и искат много бързо да сблъскат децата с реалността. Как да ги спасим? С много обич и разбиране в семейството. С правила в обществото... Може да е опасна вярата, че светът е добро и безопасно място. Не, не е. Дори не е мирен.

- На какво да ги учим, за да живеят добре?

- "Да живеят добре" аз не го възприемам само в материалния смисъл. Трябва да ги учим да се опознават, да са наясно със себе си, да вникват в проблемите, да знаят какво могат, какво не. Да разбират света и че той се развива и променя, но остават важните неща - не скъпата кола, а човек да намери своето място в света, своята работа и мисия; и че когато човек нарушава общочовешките ценности, той няма как в дългосрочен план да е щастлив и да живее добре. Да разбират също, че знанието, образованието са важни за тях, за да могат да са в крак с бурно развиващия се свят. Но и да знаят, че са българи, и никога да не забравят, че техният език е българският, независимо още колко езика ще научат.

- Каква е болестта на съвремието, а вероятно не е и една?

- Вероятно са много, защото иначе светът щеше да е по-добро място, най-малкото нямаше да има войни, бедност. Но специално за съвремието, и то за България - много е тъжно това, че не вярваме в себе си като народ. Тъжно ми е, защото не сме пораснали явно и милиметър в това отношение от времето на Добри Войников и "Криворазбрана цивилизация"... а са минали 150 години от написването й...

- Всъщност битката за човешката душа е отколешна, какво може да я спаси?

- Освен вярата в Бог? Не зная.

- Получихте много награди, коя за вас е голямата награда всъщност?

- Наградите, които получих тази година - от Съюза на българските писатели и Националната награда "Хр. Г. Данов", съответно Годишната награда за литература за деца и за Автор на издание за деца - за книгата "Жабки зелени", са много ценни за мен. За пръв път моя книга е оценявана по този начин и съм наистина щастлива. Но за всеки, който пише, голямата награда е книгата му да намери своята читателска аудитория. А най-голямата за мен ще бъде, ако книгите ми наистина докоснат детските сърца, дадат им светлина и надежда и направят поне малко по-обясним света за тях.