Динко тайно вкарва български паметник в Северна Македония

• За да възстанови потрошения символ на Каймакчалан 
• Ловеца на бежанци не спира да помага, пада от горяща къща по време на бедствието във Воден 

"Преди време бях опитал да вкарам от България към Македония плочата, но на границата не ме пуснаха. Сега намерих начин да я изнеса, за да застане на правилното място - там, където заслужава да бъде."

Това заяви пред "България Днес" Ловеца на бежанци Динко Вълев за поредната си рискована, но благородна дейност - възстановяването на счупения български паметник на връх Каймакчалан.

През 2016 г. македонският журналист Миленко Неделковски потрошава с чук паметната плоча, поставена от нашата военна делегация. Тогавашният директор на Националния исторически музей - проф. Божидар Димитров, се заканва да го даде на съд за рушене на културно-исторически паметник, но преждевременно умира. Варварската постъпка е истинска подигравка с народа ни и потъпква спомена за хилядите войници, които дават живота си в сраженията.

"Случаят беше гавра. Минава време, но аз не забравям и възстановявам това, което е разбито. Мястото трябва да бъде помнено, а не потъпкано. За много хора може да не съм прав, но аз съм българин - един път ме е майка раждала и един път ме е попът кръщавал. Когато кажа нещо, го правя", разказа още Динко.

Величественият връх Каймакчалан се намира на границата между Северна Македония и Гърция. Той е и най-високият в планината Индже. От края на август до октомври 1916 г. Каймакчалан и околните върхове са арена на ожесточени битки между войниците на две сръбски пехотни дивизии (Дунавската и Дринската) и частите на 11-и пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-и, 56-и и 58-и пехотен полк. В края на август и в началото на септември 1916 г. се качват и малко над 6000 български войници и офицери, а слизат едва 800. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Мястото остава, за да напомня за паметта на над 8500 българи и сърби, които умират в името на каузата.

"Сам реших да възстановя камъка, помогнаха ми двама приятели македонци. Не трябва да забравяме историята си. Помагам много, но не искам да се изхвърлям. Това е едно от малкото неща, които съм правил", каза също Вълев.

Динко не спира да помага на нуждаещите се. Тази година по време на големите пожари в ямболското село Воден бе един от първите, които се втурнаха в помощ на нуждаещите се. Той веднага се мобилизира и събра голяма бригада доброволци, които без страх скочиха в разразилите се огньове.

"Много хора се отзоваха - за отрицателно време събрахме 80 човека група. Стояхме там една-две седмици, докато отмине голямата еуфория", сподели също Ловеца на бежанци.

Пожарът остави редица домакинства без подслон, а имотите, градени с години, бяха изпепелени до основи. В стремежа си да помогне самият Динко получава тежки наранявания.

"Паднах от една горяща къща. Вследствие на инцидента счупих крака си, а ръката ми беше пукната. Въпреки това се радвам, че успяхме да помогнем в селата Воден, Малък манастир и Голям манастир", завърши смелчагата.